Понякога, да. На 12 не си спомням. И все пак на майката тря да й е близо до акъла, че детето й също страда заради загубата на баща си. Там няма кво да се чуди и да се мае и да чака малката да иде при нея да говорят, а ще вземе нещата в свои ръце (ако е грижовна майка).

Майката е майка, няма значение на колко години е детето. Тва, което аз разбирам под добра майка е грижовна майка (и не само де..). Моята винаги е познавала когато нещо ме мъчи, дори без да казвам нищо. Колкото и да се опитваме да крием, те усещат. Разбират даже когато вече не си девствена и без да си споделяла...И т.н. Не знам ква е тая магия, надявам се да разбера един ден. Тва предполагам, че се случва само при хора, които познават децата си.