Напротив. Нямам силен характер. Даже на моменти съм прекалено лесно ранима. Просто ме дразни как за всичко казано казвате: "Ама тя е на 12." Това за мен не е оправдание. И не виждам с какво прави нещата различни. Ако беше на 18, нещата много различни ли щяха да са за вас? На всяка възраст човек преживява. Аз пак ще се потретя, че нейното не е израз на страдание, а търсене на внимание и съжаление.

Да, вярвам, че и майка и не реагира адекватно. Това също е така.

ПП. Ужасно са ми обидни тези кавички на думата "подобни" обстоятелства. Загубата си е загуба и тежи еднакво, когато е на много близки хора.