С приятелят ми бяхме заедно година и половина.През това време всичко беше приказка,с изключение на дребни караници.Аз правих всичко за него,твърдя,че бях перфектната половинка(може би му е трябвало друго). Никога не съм му поставяла ограничения,дори го карах да излиза без мен с приятелите си,защото той винаги държеше да излизам с него.(Майка му ужасно много ме мразеше,макар че не ме познава,и се е стигало до там да се кара с майка си за да остане с мен).Обсъждахме съвместно съжителство,правехме планове за Нова година,за близкото бъдеще,всичко беше прекрасно.Много хора ни завиждаха,защото бяхме перфектната двойка.Да вмъкна,че той е адски моногамен и варианта да ми изневерява или да има друго момиче отпада. В един момент(преди 2 седмици) той почна да ме отбягва,и така цяла седмица,докато един ден дойде до нас,мило да ми обясни,че иска да се разделим.Като причина ми изтъкна,че нещо куца и не се чувствал себе си в тази връзка.Много ми е интересно как го е осъзнал след толкова много време?!Разделихме се уж като "приятели".И разбира се,за да не стоя в нас да плача,излизах с приятели,опитвах се да се разсейвам някак.На третия ден той ми се обади да ме пита как съм,когато му казах ,че ще излизам се учуди много,пита ме с кой,къде.На другата вечер(не се гордея) му написах 2-3 провокиращи СМС-а,той ми се обади,скарахме се и така.След това той ми писа,че аз заслужавам нещо по-добро,някой който да ме обича по начина,по който аз го обичам и такива шаблонни глупости.Аз кратко и ясно в едно съобщение му пожелах късмет и се сбогувах.По късно получавам обаждане с въпроса "Сбогом не е ли много силна дума?" Казах му да я приеме като "Чао",от тогава не сме се чували,а са минали 3 дена.Страшно много искам да му се обадя,но няма да го направя.Въпроса ми е може ли човек за един ден да вземе толкова важно решение като раздяла?Никой не вярва,че е спрял да ме обича,аз не го вярвам също.Според мен не знае какво иска.Може ли някой да изкаже мнение,на какво може да се дължи това внезапно решение?!