Носталгично...

[JustaLittleKid]

Звукът от стъпки по изсъхнали листа
дълбоко в душата ми отеква.
Забравен спомен ми донася есента
и сякаш тихо някак ме упреква.

Носталгично за изминалите дни…
Клоните оголени напомнят,
че след лятото оставаме сами…
В живота всичко е сезонно.

Носталгично за пролетите сълзи…
Капки дъжд по кожата се стичат.
Потъвам в тези есенни мъгли…
Есенно ми е и малко носталгично.

Още мои стихотворения: http://confessionsofapoetess.wordpress.com/

[ACrimeNovelist]

Има си и рима, и ритъм. Съдържа някои класически символи (като например оголените клони), но и по нещо ново и оригинално в лицето на есенните мъгли и стъпките по изсъхналите листа. Много добро!

[JustaLittleKid]

Благодаря(: