Бих била жестоко наранена ако моя приятел преспи с друга, ей така за самият секс. Много тъпо и унизително бих се почувствала. И то главно биха ми били наранени чувствата и егото, че видиш ли, моя не може да си го държи в гащите и кво съм правила толкова време с такъв.
От друга страна психическата изневяра е по-болезнена, защото това значи край на връзката ни моментално. Говорили сме с моя по тази тема... много. Когато един от двама ни почувства, че вече няма толкова силни чувства или изпитва нещо към някой друг-най-добре ще е да не се залъгваме. Много ще ме боли, че вече не съм му на сърцето, но вътре в мен бих се радвала за него, че оставя една малка любов в името на по-голяма.

Изневярата си е изневяра. Отдаваш тялото или сърцето си на друг, нараняваш го. Не мисля, че някой е способен да прости. За мен прошка не е натякването всеки ден за грешката, споменаването и когато ни изнася. Това не е прошка, а наказание. Няма обстоятелства при които бих простила, нито бих се молила да ми простят. Както се казва, счупеното колкото и да го лепиш, никога няма да е като ново.