
Първоначално написано от
ShtrudeL
Изгубеното време? Bitch please. Как можеш да наричаш времето, в което си споделяла живота си с човек, с който уж обичаш 'изгубено'? Че и за съжаляване говориш. И обясни ми какво трябва да направи човек, за да му простиш? Прошката не означава, че ако я дадеш, значи оставаш с човека. А и коя си ти, че да даваш прошка? Никой не ти е длъжен, дори да си женен за него и никого не трябва да задължаваш, защото е отблъскващо и никой не обича да го командорят и да стоят много над него.
Това, което пречи на онова, да продължиш 'съжителството' си с човека, с който си, си ти самият. Или решаваш, че можеш да го преглътнеш веднъж... или два пъти... или колкото ти акъл държи... или осъзнаваш, че това винаги ще ти е трън в окото, винаги ще те кара да се съмняваш и т.н... и приключваш мача, макар че смятам, че втория вариант е филмарски и трябва много, ама много жестоко/обидно/унизително нещо да е направил човека до теб и най-вече да не се разкайва и да не му е минавало през ума, че може да те нарани, та да приключиш така лесно всичко, което сте имали.
Аз за мое щастие, или съжаление, не съм толкова твърда и категорична, че да оставя човечето си ако ми изневери, НО и не съм момиченце, на което могат да тъпчат чувствата. И би ми станало доста обидно, тъжно и като цяло удар върху цялата стеничка от хубости, които съм си изградила и зад която не пускам никой друг, освен НАС.