Проститутка

[ShtrudeL]

мфмф Ирти, уважавам мнението ти, но отново не съм съгласна с много неща, които пък каза по очарователен начин. Т.е. може и да са верни, но по-скоро зависи от това какво търси човек.
И не съм съгласна например, че Аз бременна в 6тия месец, ще си пусна мъжа да чука други. Т.е. не че ще го спирам, защото съм против държането на въже (това е отблъскващо), но ще ми стане обидно (меко казано) и ще се чудя с какъв акъл ще имам дете от него?! Също и аз няма да тръгна по други, ако той не може да чука мен за известно време.
Наистина разбирам нещата в поста ти и ги смятам за.. благородни ако щеш, но Някои хора (аз) не можем да преглътнем ...романтичните си представи, ревността ако щеш и т.н. Не може да съм с някой, който ми е Всичко, да имам очи само за него, да имам мечти, в които той присъства и да си представя, че трети лица ще се намесват по между ни. Ами стане ли това някога, считам, че нещата приключват. Или ако не приключат, то поне никога няма да са същите и завинаги може би ще стоя на дистанция (ако например сме женени с деца) и ще се прекъсне връзката, която съм си мислила, че има.
Така като говориш, излиза че всички момичета, които не са проститутки/курви, са скучни и на никое момче/мъж не му е достатъчно да има жена до себе си, която го обича и му е вярна, защото разбираш ли в секса не е достатъчно разкрепостена на ниво 'проститутка'. Мф.
Обясни ми моля те, как тогава едно момиче да е наистина достатъчно на момчето си, за да не са му нужни други?! Защото сигурна съм, ако е с ебати курвенското поведение и нрав, ще му се иска пък свястно момиче и не знам си какво още.
Аз ли съм прекалено романтична мама му стара, която вярва, че може да е с един човек, който да ми е достатъчен и аз на него във всяко едно отношение, или света се изкривява и не мога да се адаптирам към него?!
Както аз ще мога един ден (надявам се) да имам мъж и деца (евентуално) и да съм отдадена само на тях, така очаквам и мъжа ми да е със същата нагласа. Иначе не ми трябва.

[Irti]

Уважавам мнението ти, Щрудел, но просто аз не искам момиче, което да ме обича, а да не ми дава това от което наистина имам нужда. Защото това не е любов..

Не ставаше въпрос да е на ниво проститутка, а че тези неща, които се изписаха не са разкрепостени, а са доста нормални всъщност.

Всякакви хора с всякакви предпочитания.

И някакви такива, човече..

[ShtrudeL]

но просто аз не искам момиче, което да ме обича, а да не ми дава това от което наистина имам нужда. Защото това не е любов..

Ами за това става въпрос. Въпрос на вкус.
Но какво значи втората част? Че момичетата, които обичат, не дават това, от което имат нужда момчетата?
Или смяташ, че не можеш да си намериш момиче, което да те обича и да ти дава едновременно това, от което имаш нужда? ИЛИ дори да се намери такова, на теб ти харесва просто тръпката да ходиш на проститутки и да им плащаш? (което според мен е тъжно и по някакъв начин се приспособяваш към този живот, вече опознал го и след това 'критериите ти' за 'момиче което те обича и ти дава всичко, от което имаш нужда' стават свръх високи...)
Наистина го намирам за тъжно, защото по тоя начин човек все повече с времето... трудно се впечатлява... трудно го удовлетворяват малките, или по-скоро нормалните неща, които също доставят голямо удоволствие. Човек, докоснал се до толкова много неща в това отношение, толкова трудно намира любов и щастие, че може би никога не ми се иска да се докосна и да опитам от всичко както се казва. Не искам да губя романтичността си, дори да ми се иска да пробвам някои неща. И аз имах период, в който ми писна от дългата ми връзка и то 'писване' не е точната дума, защото на мен не може да ми писне, а по-скоро нямахме баланс (нещо много, много важно) помежду си и все единия обичаше в пъти повече от другия в определени периоди. И това просто ме измори и с времето изстинах и ми се искаше просто да се отдам на първичните си желания (на няколко пъти го направих, но се радвам, че не стигнах до края). Не искам да достигна момента, в който да искам някакво супер различно разнообразие. А хората го искат, защото не поддържат магията помежду си. Не поддържат тръпката и пеперудите в стомаха си и се приемат за даденост. Аз мога да съм вечно влюбена (за мен е много важно), а не просто през първите 2 месеца.
Ох, много се отклоних, нали? Както и да е... Всичко е въпрос на вкус. И това, което ти казваш не се отнася за всички мъже според мен, както и за всички жени.

[DisappointedDreamer]

^Въпросът е, че за някои хора тяхната половинка е ВСИЧКО за тях. (пример: Сиси и Радо) Такива хора не могат да си представят живота без своята половинка до тях. Те имат очи само за своите половинки, в мечтите им преобладават тези хора. Вярват, че не се нуждаят от другиго, и искат да са отдадени само на тях. Същите хора се чувстват ужасно, когато не са виждали своето гадже, или пък когато са се скарали с въпросния индивид.

Само дето съществува и друг тип хора, такива като Ирти, които не обичат да се чувстват длъжни на някого. Чувстват че влюбените хора са прекалено обвързани с половинката си. Чувстват че без тях те не могат да живеят, да съществуват, да дишат дори. И това ги отблъсква, защото противоречи на тяхното чувство за независимост, на лично пространство, на свобода. Не харесват/ненавиждат/мразят факта, че някой друг може толкова много да влияе на тяхните емоции/чувства и дори действия. Същите тези хора предпочитат да получават това, от което се нуждаят (разбирайте секс и само понякога ласки и нежност) от хора, с които не са обвързани, срещу пари или други услуги. Както мачока спомена - аз ще я водя по молове, тя ще ме чука. Тя дава, аз давам. Просто е.

// Аз ако имам семейство, мъж и деца, не мога да бъда отдадена само на тях. И то не е защото ще искам да бягам при чужди мъже и няма да ми пука за собствените ми чеда. Ще е защото света е толкова голям и прекрасен и неопознат от мен, че просто няма да мога да бъда собственост само на семейството си. Няма да мога да игнорирам цялата вселена и да се концентрирам/отдам на няколко индивида (независимо колко много ще ги обичам), когато има толкова много други хора, култури, страни и вселени неоткрити от мен. Затова не мисля, че ще бъда страхотно гадже/съпруга/майка.

Да, да си влюбен е страхотно. Никой не го отрича. Но, аз поне, не мога да се причисля към някого, забравяйки за всички/всичко останали/о. Но и аз като всеки индивид искам и се нуждая от секс. И го получавам в образа на други хора, досущ като мен. Получавам го в неангажиращи връзки. Някой по горе беше написал, че секса е най-хубав, когато има чувства. Да, съгласна съм. Но тези чувства не трябва задължително да са любов.

Офф, не знам какво написах.

[ShtrudeL]

^Въпросът е, че за някои хора тяхната половинка е ВСИЧКО за тях. (пример: Сиси и Радо) Такива хора не могат да си представят живота без своята половинка до тях. Те имат очи само за своите половинки, в мечтите им преобладават тези хора. Вярват, че не се нуждаят от другиго, и искат да са отдадени само на тях. Същите хора се чувстват ужасно, когато не са виждали своето гадже, или пък когато са се скарали с въпросния индивид.

<3 <3 <3


Иначе никой не е казал, че като имаш семейство, се отказваш от това, което описа. Можеш да правиш всичко това... със семейството си. Просто няма да опознаваш вселената и всичкото там сама.

[SisiStrange]

^Въпросът е, че за някои хора тяхната половинка е ВСИЧКО за тях. (пример: Сиси и Радо) Такива хора не могат да си представят живота без своята половинка до тях. Те имат очи само за своите половинки, в мечтите им преобладават тези хора. Вярват, че не се нуждаят от другиго, и искат да са отдадени само на тях. Същите хора се чувстват ужасно, когато не са виждали своето гадже, или пък когато са се скарали с въпросния индивид.

Еее, тук не си права. Може би във форума не си е проличало, но си имаме и отделни животи. Той си хортува с колегите, а аз имам много приятели. Последно време и двамата изкарваме повече време с тях дори поради обстоятелствата. В целият ти пост... това звучи някак ужасно ограничено. Все едно живеем като сиамски близнаци, нямаме нищо друго и светът ни се върти изцяло около другия. Привърженик съм на златната среда за почти всичко (без някои неща, в които съм мега крайна). Вярвам, че можем да си бъдем верни и да създадем свястно семейство и без да се издушим един друг в толкова внимание, че да ни стане лошо един от друг в един момент. Мисля си, че няма много хора, които да приемат половинката си за абсолютно всичко до такава притисната степен. Както за него винаги ще има програмиране и колеги, за мен ще има биологични хобита и приятели. Като половинки сме си достатъчни и не искам секс/връзка с друг човек, но като хора имаме и лични светове.

/Обичам си личното пространство прекалено много, за да го отдам изцяло на някого. Има неща, които предпочитам да правя сама. Мисля си, че повечето хора са така.

Голямо плюс на Щруди за това:

Иначе никой не е казал, че като имаш семейство, се отказваш от това, което описа. Можеш да правиш всичко това... със семейството си. Просто няма да опознаваш вселената и всичкото там сама.

А колкото да зависенето един от друг... зависи от мечтите и интересите на човека. За някои неща няма как да ти се попречи. Камо ли, че интелигентните хора не си забраняват неща и не се спират един друг в какво да е развитие.

[DisappointedDreamer]

Очаквах твоето включване.

Не ме разбирай погрешно. Хубаво е, че се обичате толкова много, но наистина сте зависими един от друг. Ако не се виждате - цък, тъжно ми е. Той не одобрява (примерно) моите мечти, цък - лошо ми е.

Не можеш да избягаш за 5 дни (примерно, а пък защо не и месец, два?) без да му кажеш, и после да се върнеш без той да очаква да му дадеш обяснение. Не можеш да промениш коренно своя стил на живот/обличане/мислене без да се допиташ до него, пък дори и да потърсиш неговото одобрение. (не говоря конкретно за теб, говоря попринцип)

Колкото до плюса който даде на Шрудела, ще се самоцитирам:

^Но зависиш от въпросните хора. Зависиш от тяхните чувства, действия, избори, вкусове. Трябва да се съобразяваш с тях. И точно това унищожава чувството за индивидуализъм и независимост, което някои хора толкова много обичат.

[ShtrudeL]

Не можеш да избягаш за 5 дни (примерно, а пък защо не и месец, два?) без да му кажеш, и после да се върнеш без той да очаква да му дадеш обяснение. Не можеш да промениш коренно своя стил на живот/обличане/мислене без да се допиташ до него, пък дори и да потърсиш неговото одобрение. (не говоря конкретно за теб, говоря попринцип)

Е че какво лошо има в това? Би ли ти тежало? Ако би, значи не си готова да се обвържеш сериозно с някого и толкова.
На мен пък ще ми е приятно, ако тръгна да променям нещо в себе си, да се допитам до човечето до мен какво мисли. Ако се колебая между някои неща, ако трябва да взема труден избор и такива неща.. Това не значи, че задължително ще го послушам, но е приятно чуеш някой друг съвет от най-близкия си човек.
Приятно е да имам планове, които не включват само мен в дадено нещо. Някак готино звучи 'Какъв цвят чинии искаш да вземеМ?' или 'Искаш ли да си направиМ това по тоя начин?' or 'Взимам ти това, защото ще ми трябва, а ти можеш да вземеш 'моето'.'
Супер готина е думичката 'заедно' и ще ми е супер уютно, ако един ден имам семейство, на което да съм отдадена и за което да се грижа. Чак нямам търпение, макар че не всичко е толкова лесно, колкото изглежда и ест трябва да подобря много неща в себе си, за да съм готова за това.. макар, че едва ли има човек, който да е напълно готов.

[zliat]

Като Ви чета постовете се чудя колко точно е бил мъдър Алеко Константинов като е кръстил книгата си "Разни хора разни идеали".


Irti човек напълно те разбирам,защото знам какво е да си наранен.Ти си намерил начин да излееш болката си.
Може би несъзнателно,може би съзнателно....това не го знам

Леле егати якото...не съм очаквал такъв интерес към подобна тема,не съм очаквал такъв успех на моя тема тук.

[Irti]

Irti човек напълно те разбирам,защото знам какво е да си наранен.Ти си намерил начин да излееш болката си.
Може би несъзнателно,може би съзнателно....това не го знам

Човече, никога не съм бил нещастен или нещо такова. Не изливам болката си?! Що за глупост е това? От раздялата до момента в който пиша си се чувствам щастлив. Много. И много пълноценен.

[magita]

да ама в край на сметка сам го каза ирти. Плащаш и и казваш какво искаш, като подчертавам КАЗВАШ. Смис, всеки човек има различни усещания. На някой може да му харесва по-хард, на други по-нежно. За т'ва отиваш и казваш какво искаш нали. Както е по принцип в секса не с курвите. Ако не кажеш какво искаш, ако ще и най-добрата да е ще и трябва известно време, за да разбере какво искаш, разбира се ако не на цели де... но в край на сметка всеки живее с неговите си представи и кой каквото търси си го намира : ))

[DisappointedDreamer]

^Но зависиш от въпросните хора. Зависиш от тяхните чувства, действия, избори, вкусове. Трябва да се съобразяваш с тях. И точно това унищожава чувството за индивидуализъм и независимост, което някои хора толкова много обичат.

За единия и за другия тип хора начинът им на живот и мислене е тъжен. Това, което двете страни обаче неуспяват да разберат, е че те така се чувстват щастливи. Така им харесва и точно поради тази причина не трябва да търсят одобрение от другия тип хорица.

[ShtrudeL]

^Но зависиш от въпросните хора. Зависиш от тяхните чувства, действия, избори, вкусове. Трябва да се съобразяваш с тях. И точно това унищожава чувството за индивидуализъм и независимост, което някои хора толкова много обичат.

Ами... като не искаш да се съобразяваш и искаш независимост, ще си стоиш сам и толкова.
Не че семейството ти, след като те обича би направило всичко, за да не те ограничава в нещата, които обичаш.
Но да. Трябва да се съобразяваш с това, че ще имаш малки деца, които не разбират много неща. Че ще трябва да правиш компромиси и какво ли не, но това е.

[DisappointedDreamer]

Въпросът е, че за вас това да останеш сам е толкова ужасно. Докато за нас ( за мен) е нещо толкова желано

[Irti]

Аз не смятам да се обяснявам отново. Който разбрал - разбрал, но само ще добавя, че мен и без това трудно ме впечатляват малките неща и не съм примрял за тях.

Разбираш ли, Щрудел? Аз съм всичко това, което за теб е противно и дори на моменти не можеш да го разбереш, да си го обясниш. Не приличам нито на теб.. нито на никой в тази тема.

[ShtrudeL]

Аз не смятам да се обяснявам отново. Който разбрал - разбрал, но само ще добавя, че мен и без това трудно ме впечатляват малките неща и не съм примрял за тях.

Разбираш ли, Щрудел? Аз съм всичко това, което за теб е противно и дори на моменти не можеш да го разбереш, да си го обясниш. Не приличам нито на теб.. нито на никой в тази тема.

Разбирам, ИртинкО!
Да, противно ми е, но не го отъждествявам като нещо лошо. Просто не е за мен.

[magita]

DisappointedDreamer -
Не мисля, че ако търсиш само секс, а човека до теб търси нещо повече трябва да се съобразяваш с него. Просто трябва да бъдеш ясен към него. Не си длъжен на никого, така че не си длъжен да изпълняваш желанията му.

[DisappointedDreamer]

DisappointedDreamer -
Не мисля, че ако търсиш само секс, а човека до теб търси нещо повече трябва да се съобразяваш с него. Просто трябва да бъдеш ясен към него. Не си длъжен на никого, така че не си длъжен да изпълняваш желанията му.

не това имах впредвид
както и да е.

[SisiStrange]

За 2-5 месеца бягство си права. Но и не е сред мечтите ми. А за останалото не мисля, че е точно така. Зависими сме от гледна точка на това, че се обичаме. Когато обичаш нещо ставаш зависим от него щеш не щеш. Както с цигарите. Но като действия, които са позволени и които не са... не мисля. Не бих била с човек, който има някакво желание да ме ограничава. Примерно, на него не му харесва идеята ми да следвам магистратура в криминологията, защото щяло да е опасно, да ме карат да подправям проби, да ме викат нощем и тн. Знам това, но тази си остава първата ми цел засега (ако до 2-3 години не си харесам нещо друго повече). И той не се сърди за това.
Живи същества сме. Няма как да харесваме всяко действие на другия. На мнение съм, че не е и нужно и точно малките различия, правят нещата по-истински. Ако утре се появи боядисан в червено с червени вежди, ще го изгледам странно, но няма да загуби одобрението ми. То се гради на по-основни неща в неговия Аз, които не се променят ей така от хрумвания, защото са негово начало.

[DisappointedDreamer]

^Не е до това, че не съм готова. Просто не се нуждая от сериозна връзка. Не и на този етап, ениуейс. Няма и да искам сериозна връзка докато стана поне на 20 +. Сама съм си достатъчна.

[DarkTemplar]

Нищо лично, но хората (и в частност жените) по нашите географски ширини са доста зависими от мнението на околните и това на половинките си. Тук представата за индивидуализмът (както и за много други съвременни понятия) е доста изкривена. Всеки смята, че е индивидуалист, но се задоволява с базовото ниво на нещата или се развива в минимална и точно предопределена степен, а стане ли семеен вариантите са два - спираш кариерното си развитие и се отдаваш на ролята си на партньор/родител или го продължаваш, но рано или късно се развеждаш и става като в приказката "и сам воинът е сам". Сами се сетете кой е по-честият избор.
Колкото и да го отричаме, все още силно се влияем от патриархалното мислене и традиционните порядки - трябва да имаш семейство, деца, да се съобразяваш с тях и да им отделяш необходимото време, да си моногамен, послушен и отговорен, въобще да бъдеш като всички останали. На различните от калъпа не се гледа с добро око, независимо колко добри професионалисти и хора са. Ясно, че човек не може да има всичко, но тук у нас много рядко се срещат хора, чиито личен и професионален живот да са в хармония и да се развиват паралелно, все едното е за сметка на другото.

Всичко това го вметвам, защото в темата все по-често започнаха да се срещат аргументи за лично пространство и личностно/професионално развитие.

[wankata7]

Защо пък не ?

[SisiStrange]

DarkTemplar, аз не мисля, че е така. Мога и да си уча, и да работя, и да имам семейство. Познавам много семейства, които се справят точно така. Домът ти не трябва да ти бъде затвор. Винаги има начин за всичко особено, ако хората са разбрани. Единствения начин да ме накарат да се разведа, би бил точно опитът да ме ограничават в изборите ми що се отнася до развитие. Това не бих го преживяла за никого. Не мисля, че майчинството би ми пречило чак толкова. Варианти бол. И двамата сме доста амбициозни и си обичаме занаятите.

Тези разминавания стават, когато единият не се чувства по същия начин спрямо работата си и не може да разбере другия как може толкова да държи да работи.

Не съм убедена, че семействата в чак такъв процент гледат на нещата толкова опростено. Виж в bgmama. Там половината жени имат и деца, и кариера, и мъже. Личи си, че не им е мега лесно, но се справят. Според мен си струва.

[anonymous708973]

Понеже съвсем ясно мога да си представя картинката аз с ЕЕЕЕЙ ТАКЪВ корем (бременна де, не 100 кила)... абсолютно съм сигурна, че ще правя секс до деня преди да вляза в болница, за да раждам. Вярно, по-внимателно, но все пак.
Аз, че няма да пусна моя на курва, няма. Обаче и той няма да иска, особено пък в този момент. Знам и защо, но ще си го запазя за нас си

А това, че в Европа така се правило... пълна глупост. Пълна. Това, че в някой филм или книга го има или че някоя... "разкрепостена" двойка така е преценила, съвсем не означава мнозинство.

[BloodyMeri]

Не се заричай защото може и да ти бие шута в дните преди термина!А дали ще си 100 киламоже и 120 да си така ,че няма от къде да знаеш.