Здравейте, хора! По-рано (преди 2-3 месеца) писах една тема, която ще репрезентирам накратко. Имам една приятелка от години - беше влюбена тя в мен, аз в нея, но никога не е имало нищо между нас. Има си сериозен приятел от година, който е от друг град и нямат възможност да се виждат често. Та, с нея излизаме много често, по приятелски, въпреки че ме привличаше дълго време, не си го показвах, за да не развалям нито връзката й, нито отношенията си с нея, до преди няколко месеца, когато не издържах и й казах какво изпитвам, а тя каза, че изпитва същото , но обича и приятеля си и не иска да се разделя с него. По взаимно съгласие се разбрахме, да не се виждаме и чуваме често, защото така ще бъде по-добре и за двама ни. Но това продължи няколко дни, до съобщенията "липсваш ми", "ти на мен повече" и така нататъка. Започнахме отново да се виждаме, сякаш не сме провеждали разговора. Нямаше дори и капка неловкост. Това продължи до вчера, когато се започна едно, така да се каже, обобщаване на историята ни през годините, един наистина забавен и разтоварващ разговор. В един момент промених темата и започнах да и говоря за друго, а тя най-неочаквано ме погледна и ме попита, дали може да ме целуне по бузата. Позволих й, разбира се, и я прегърнах. Държахме се така може би минута, до момента в който тя стана и каза, че не е редно, че и двамата не сме сами и не трябва да мешаме нещата и наистина не трябва да се виждаме. Казах й, че не ме интересува с кого е, че не искам нищо повече от това, което имаме в момента с нея, но не мога без да я виждам, а тя ми отвърна "ами ако аз искам нещо повече?". В края на разговора й казах, че ми е твърде ценна и няма да и позволя в никакъв случай да излезе от живота ми. Познавам я добре и знам, че сега ще се опита да ме отбягва, а и като цяло съм много объркан и не знам какво да правя?
П.с: и двамата сме над 20 годишни.