Ти...и аз...

[izka]

Ти дойде сам - неочакван и неканен,
проблесна просто и видя се в очите ми.
Запомни ги...а аз не исках, знаеш и ти...
После обзе ме цялата, завладя и упои,
не усетих как дори…
Аз помня…а ти помниш ли?
Как ме гледаше
само докато вървя до теб,
без да очакваш нещо,
без да очаквам и аз от теб.
Сега очакваш ли...
Как ме целуна за първи път,
как плахо ме погледна първо,
а после как се доближи,
как лекичко ме докосна с устни
и спря...Не продължи…
Помня какво казваше:
„Страх ме е дори да те докосна
да не те заболи…“

Сега какво ни промени...
Забравихме как се обича ли…