Къде е тръпката?

[Chacho]

Чакала е, не е ли достатъчно? Виж кво, маце, ясно е че няма да се оправиш от съветите ни, не си дошла тук да чуеш различно мнение. Чувстваш си нещо там и чакаш някой да ти подхвърли отговорче, което ще е в синхрон с егоистичните ти емоции. Все ми е тая, не сме ние хората с проблема. Ако искаш да си подредиш нещата, първо слез на земята и се замисли, че съществуват и други хора, освен теб, които също имат мисли и чувства.

Първият се държи добре с теб сега, щото си застудяла. Ако се върнеш и се закрепят нещата, пичът ще се върне към предишния си ритъм. Хората не се променят от днес за утре.

Вторият те харесва много, но го е страх, че сте приятели и се чуди дали го харесваш. Ти не искаш нищо сериозно, той сигурно си мисли за сватби вече и един ден ще се престраши и ще ти се обясни в любов. Ще го отрежеш, ще те намрази и освен, че ще си развалите приятелството, което баш-баш го няма, ти ще увиснеш и без рамо на което да плачеш. Което не е много страшно, щото ще си намериш друго. Но понеже мислиш само за настоящето, игнорирала си напълно разумът си и се водиш от чувствата си, а на всичкото отгоре ти липсва каквато и да било самокритичност, ще се луташ като муха без глава, живеейки за момента и никога няма да бъдеш близо до удовлетвореността, която търсиш. И така от рамо на рамо ще подскачаш, като една пеперуда, за която се пееше преди доста време. И която вероятно се досещаш на какво е ефимизъм.

[taina_e]

Чакала е, не е ли достатъчно? Виж кво, маце, ясно е че няма да се оправиш от съветите ни, не си дошла тук да чуеш различно мнение. Чувстваш си нещо там и чакаш някой да ти подхвърли отговорче, което ще е в синхрон с егоистичните ти емоции. Все ми е тая, не сме ние хората с проблема. Ако искаш да си подредиш нещата, първо слез на земята и се замисли, че съществуват и други хора, освен теб, които също имат мисли и чувства.

Първият се държи добре с теб сега, щото си застудяла. Ако се върнеш и се закрепят нещата, пичът ще се върне към предишния си ритъм. Хората не се променят от днес за утре.

Вторият те харесва много, но го е страх, че сте приятели и се чуди дали го харесваш. Ти не искаш нищо сериозно, той сигурно си мисли за сватби вече и един ден ще се престраши и ще ти се обясни в любов. Ще го отрежеш, ще те намрази и освен, че ще си развалите приятелството, което баш-баш го няма, ти ще увиснеш и без рамо на което да плачеш. Което не е много страшно, щото ще си намериш друго. Но понеже мислиш само за настоящето, игнорирала си напълно разумът си и се водиш от чувствата си, а на всичкото отгоре ти липсва каквато и да било самокритичност, ще се луташ като муха без глава, живеейки за момента и никога няма да бъдеш близо до удовлетвореността, която търсиш. И така от рамо на рамо ще подскачаш, като една пеперуда, за която се пееше преди доста време. И която вероятно се досещаш на какво е ефимизъм.

Този път ми харесва мнението ти.Много точно и ясно.Благодаря На 1 вия всеки ден съм се чудела дали да му повтарям че няма милото държание говорим като приятели.Аз принципно каквото и да стане му казвам истината...няма смисъл да го заблуждавам толкова а аз да стоя в болка...накрая май така ще стане докато не намера човека който да не ме критикува толкова...като него.