Много,ама много зависи от хората,така че не съм съгласна с някои от по-горните мненията.Аз след няколко месеца правя 18,а приятелят ми краят на този месец навършва 22.Разликата ни е 5 години,заедно сме от 2 (без няколко оставащи дни).Отностно мнението на 102,както казах много зависи от човека.Нито аз му говоря за у-ще,контролни и т.н,по простата причина,че не съм от редовните и прилежни ученички,което разбира се не е похвално,а що се отнася до различията,той е вятърничев човек,не е от хората,които са си поставили цел в живота и живее ден за ден,което не е много добре за него,но това си е негов избор.Що се отнася до мислене,в нашата връзка и двамата знаем,че може би е трябвало да си разменим местата - аз да съм на неговите години,а той на моите,по простата причина,че той е едно голямо дете,но пък това ми харесва в него,е не винаги,защото все аз трябва да съм тази,която да помисли разумно,която да взима решенията за това и онова.Самият той ми е казвал,че понякога го убивам с разсъжденията си,трябвало съм да запиша психология. Така че не всичко е до годините,зависи и от хората.Е да,лошо е понякога,че аз трябва да го вразумявам,все едно той е по малкия и че на акъл изглеждам на и дори над неговите години,но е доказателство за много други неща,от които да излезе една стабилна и сериозна връзка,както в моят случай