Здравейте, преди около 3 години се запознах с една туркиня. Харесахме се много и лека полека нещата между нас потръгнаха. Не искам да ви занимавам с подробности около нашата връзка, която беше за около период от около 2 години. За тези 2 години сме се разделяли около 7-8 пъти, като всеки път причината е била подигравките на приятелите или проблеми с родителите, които уж много ме харесват, но много държат да я оженят за мюсюлманин. Всеки път при раздялата тя се държи по един и същ начин- всеки път ми казва че много ме обича, но между нас не може да има нищо и тя се чувства ужасно, заради подигравките. Така се получи, че окончателно се разделихме и аз заминах да живея в друга страна. Уж всичко беше приключило между нас, когато се прибрах за седмица в България. И уж за малко да се видим, прекарахме цялата седмица заедно и всичко беше както преди... и пак се събрахме. Казахме си много неща през тази седмица и тя каза, че ще премисли нещата между нас, както и своето бъдеще. Прати ми огромно писмо в което ми пишеше, колко много ме обича и иска да бъде с мен и иска да е свободна като мен и тн. Прибрах се отново следващия месец, тя пак беше объркана и аз реших, че този път наистина е края... Реших да си потърся нещо друго и си хванах приятелка, която много се привърза към мен, както и аз към нея. Много ми е хубаво с нея, но нещо ми липсва... няма я тръпката, не може да се опише, а няма нещо което да ми липсва във връзката ни... та все си казвах че може би ми трябва време, но близо година нищо не се променя. И днес се чух с бившата ми приятелка и изведнъж почувствах че ми липсва много. И тя рева и ми говори колко много съжалява, че ме е изпуснала, и едва когато ме е изгубила окончателно е разбрала какво губи. Каза, че не иска да живее повече в Турция и го е решила окончателно. Та според вас заслужава ли си да се върна при нея при положение, че много я обичам, но резулатат винаги е един и същ?