Да обичаш и да не получаваш

[pandabear]

Здравейте,
чудех се дълго как мога да си излея всички емоции, насъбрали с в мен, като кълбо прежда... Обикновено го правя докато пиша или рисувам. Но нека не се отклонявам. Реших да пиша тук, защото знам, че има хора, които ще ме разберат и може би ще дадат разумен коментар, и съвет. Аз съм едно 17-годишно момиче. Трудно се доверявам дори на себе си, камоли пък на хората около мен, било то близки или не чак толкова. Трудно се подавам на емоции и чувства. Трудно се влюбвам. Но случи ли се, наистина съм обречена. Попадам в някаква мрежа, от която няма измъкване. Давам всичко от себе си. Раздавам се максимално във всякакъв аспект, за да бъде щастлив човекът до мен. И може би това ми изиграва ужасна шега, защото чувствам, че не получавам нищо в замяна. Да, знам. Сега някой ще каже, че трябва да се радвам на малките и дребните неща, защото те са смисъла на живота...И това съм го разбрала, спокойно. Момчето, с което бях половин година бе от друг град. Всеки знае колко е трудно да се поддържа връзка от разстояние и колко усилия трябва да се положат, за да се задържи тръпката и интереса. И аз го правех, по всевъзможни начини. Пренебрегвах понякога ученето, приятелите, семейството, но го правех, защото исках и това ме правеше щастлива. И в замяна какво получих? След толкова дълго време трудно моменти, красива моменти, некрасиви моменти, досадни моменти, скандали, сдобрявания, любов... получих едно "Не мога да продължавам да живея така..." И то на смс. Боли. Много боли. И не знам какво да правя. Къде сбърках? Какво не направих както трябва? Не мога да се отърва от тези мисли. Фитнес. Спорт. Излизания. Изпробвах всичко. Но нищо не подейства. Продължавам да чувствам тази празнина.

[SisiStrange]

Влагаш себе си в нещо ново. Хобитата, излизанията и спортът не помагат, ако ги правиш механично. Трябва да се настройш сама себе си, че не си нещастна и си извън филма, и че можеш да се справиш. Веднъж позволиш ли си да гледаш от смешната страна на нещата, няма да страдаш толкова. Винаги има смешна страна.

Отделно, аз не мисля, че това е толкова лошо качество - да се отдаваш на човек, който те е спечелил изцяло. Аз съм същата, когато съм влюбена. Така си знаеш, че си дала всичко от себе си и когато някой си отиде, си наясно, че просто не те е оценил. Стига да не си обсебваща, разбира се.

[Azoria]

Просто спри да даваш щом видиш,че не получаваш...?

[Chacho]

Извади речника и провери разликата между алтруизъм и мазохизъм.

[NomNomNom]

Извади речника и провери разликата между алтруизъм и мазохизъм.

Беше добро.

Иначе, твърде красиво и поетично си го написала, и ми се додрайфа преди да стигна до края, ако може малко по-реалистично и сбито някой да го разкаже,

[mirorforse]

Все повече се изумявам как след една провалена любов на вашите крехки 16,17 години изпадате в депресия и уж е дошъл края на света.

[Amore-Mio*]

Да не би да си мислиш, че ще получиш нещо от компютърно - мишкова връзка? Губене на време е. И стига си ревала във форума - излез, поразходи се и така нататък. Всеки или поне почти всеки е бил като теб - аз също, но преодолях този момент. Ще се появи човек, който ще те обича и който ще обичаш, без да ти е трудно, ще можеш да се довериш. Сега просто си живей живота.

[titinkaa]

О,познато,и аз съм се чувствала така преди време.Ужасно е,но просто се стегни и се опитай да си по-твърда,не си раздавай лесно чувствата в началото на всяка връзка.

[marilyn]

Грешката си е в теб, правиш така, че целият ти свят е едното момче. Винаги трябва да съумяваш да се запазваш като личност и да не се замозабравяш в някви чувства... Ок, бъди си с момче, обичайте си се, бъдете си щастливи, но си имай училището, хобитата, времето за приятели и семейство. Сега няма как да не чувстваш празнина, с времето ще мине, намери си нещо интересно да си уплътняваш времето.

[pandabear]

@Chacho
Това сигурно трябваше да е някакъв опит за оригиналност.

@NomNomNom
ъ? Може би се дължи на проблем със стомаха.

@mirorforse
Депресирана? Е, вярно, че съм малко по-емоционална в такива моменти. Ама не. Никога не падам духом и винаги гледам напред, дори и да боли, както моментното ми състояние.

Благодаря на останалите за адекватното включване. В думите ви откривам голяма доза истина.