Социална фобия - проваля ми живота...

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Ами как се справяш с училище/работа тогава?
Не знам, аз примерно като вляза в стая, пълна с хора, избягвам всякакъв зрителен контакт. Става ми 1 такова неудобно, досега си мислех, че може срамът да е причина. Ама пък не съм от най-срамежливите. Като цяло и аз имам проблеми с общуването, затова и те разбирам. Някой път направо се чудя накъде да застана и как да реагирам, понякога имам чувството, че изглеждам странно отстрани и е някво нелепо. Мисля, че зависи и от човека насреща ти, с приятели не е така. За съвет е много подходяща мисълта на Айнщайн, която някой цитира по-горе. Трябва да мислиш по начин, по който принципно не мислиш, за да решиш проблема. Хубаво ще е да се поставиш на мястото на другия човек, с когото разговаряш. Също така да пробваш да се отпуснеш, един вид да не ти пука, колкото и да ти пука. Ако свикнеш да правиш това, би трябвало да задраскаш така наречената фобия от листа с проблеми. Ще следя темата.