Социална фобия - проваля ми живота...

[besso]

Ами как се справяш с училище/работа тогава?
Не знам, аз примерно като вляза в стая, пълна с хора, избягвам всякакъв зрителен контакт. Става ми 1 такова неудобно, досега си мислех, че може срамът да е причина. Ама пък не съм от най-срамежливите. Като цяло и аз имам проблеми с общуването, затова и те разбирам. Някой път направо се чудя накъде да застана и как да реагирам, понякога имам чувството, че изглеждам странно отстрани и е някво нелепо. Мисля, че зависи и от човека насреща ти, с приятели не е така. За съвет е много подходяща мисълта на Айнщайн, която някой цитира по-горе. Трябва да мислиш по начин, по който принципно не мислиш, за да решиш проблема. Хубаво ще е да се поставиш на мястото на другия човек, с когото разговаряш. Също така да пробваш да се отпуснеш, един вид да не ти пука, колкото и да ти пука. Ако свикнеш да правиш това, би трябвало да задраскаш така наречената фобия от листа с проблеми. Ще следя темата.

Социалната фобия е резултат от ниската самооценка и неувереността. Това не зависи по никакъв начин от човека отсреща, макар той да е чудесно мерило и огледало за собственото ни развитие. Насилственото отпускане не решава проблема трайно, просто отричаш, че имаш проблем, докато не изпаднеш пак в неприятна за теб ситуация. Проблема се решава, когато разбереш какво У ТЕБ те стресира в общуването с хора и когато намериш начин да го коригираш. Щом проблема е ниска самооценка намираш как да я повишиш, това е. Понякога самооценката зависи от неверни вярвания, като например това, че стойността ти като човек зависи от умението ти за ощбуване с хора, от професията ти и от парите в джоба ти. Тоест пробела трябва да се решава в корен, не да се бориш срещу симптомите, дишайки дълбоко например.

Интересна тема, наистина.

Наскоро четох, че асоциалното поведение (защото в известна степен и това е такова) се дължи на аномалии в структурата на мозъка. Не знам дали е вярно, тук има повече инфо: http://inews.bg/%D0%97%D0%B4%D1%80%D...0_i.61494.html

Мен ми е интересно да питам автора, все пак, не се ли е опитвал по някакъв начин да не се държи така? От кога е започнало всичко? В какъв момент от живота му е "започнал да се усеща"?

Последните изследвания в неврологията показва, че всеки модел на мислене променя физически мозъка и процеса е обратим и поправим.

Здрасти.
Стана ми тъжно.

Съжалението не помага никому, макар, че на много хора да им е приятно да ги съжаляват, тъй като единствено тогава получават желаното внимание.

Пак повтарям - най-удачното нещо е да се обърнете към психолог. В това няма нищо страшно или срамно, няма да ви хипнотизират или тъпчат с хапчета или там каквито други глупости си мислите са тях. Тук можем да си чешим езиците и да си съчувстваме до безкрай и ефекта да е нулев. Но това зависи от мотивацията ви, може тайно да ви е страх от непознатата свобода, която общуването с хора ще ви даде.