Едно не можах да разбера - сума ти народ се събрал да обсъжда чуждите проблеми, белким ние сме идеални. Не ме приемайте накриво, и аз не ги обичам малките кифлички, които чакат да ги напълнят с мармалад, но... кои сме ние, че да им казваме какво да правят? Ние можем само да умуваме като пенсионери на пейка и това е. Родителите ги формират като характери, те им налагат ценности и "ценности" - има един куп причини, които довеждат до този ефект. Защо ги съдите? Вие учители ли сте, ментори ли сте, какви сте им? Никакви, това е голата истина. И на мен ми е болно за държавата, която с времето става все по-крива, а хората неразбрани, но - какво мога да направя аз? Аз мога да кажа на себе си да бъда такъв и такъв, мога да дам съвет на някой от обкръжението си за някои неща. Така сте и вие, освен ако нямате пръст в масмедията или сте звезди в интернет пространството с 20+ хиляди фенове. Другото е лаф да става..