Мисъл

[wiiwa]

Как тълкувате мисълта ,,В днешно време хората знаят цената на всичко и стойността на нищо. '' ?

[mirorforse]

Според мен знаят цената на всичко, защото вече всичко си има цена, но са изгубили стойността на тези неща. Тоест вече не знаят каква е стойността на дадено нещо. Пример : Когато бях малка не знаех колко струва една кукла , но за мен тя беше единствената, неповторима. Стойността и беше безгранична. В днешно време ще купиш на едно 11-12 годишно момиче кукла, но тя най-вече ще се интересува каква и е цената (за да се похвали пред приятелки) и по този начин губи стойността си дадения предмет.
Лично мнение Ако е за домашно или нещо подобно не ме слушай. Не съм от най-умните и може да означава нещо съвсем друго.

[SirTrYaLot]

Ми, тупаници..

[magneticfields]

,,В днешно време хората знаят цената на всичко и стойността на нищо. ''- всичко се измерва в това колко струва на борсите, колко популярно е, колко можеш да спечелиш от него...толкова сме се вторачили в повърхността на нещата че не можем да ги видим отвътре- тяхната сантиментална и духовна стойност, което всъщност е истински ценното...Като срещнем някого на улицата съдим за него по външния му вид...без да се опитваме да го опознаем отвътре...да "видим' душата му...но трябва да запомним едни- Стойността на нещо не се измерва в цената му на борсите!

[Chacho]

Виж мечтите на хората, взаимоотношенията им, забавлението, ежедневието, мислите. Има много повече материално, отколкото би трябвало да има. Всъщност има едни дежурни приказки, които можеш да изредиш, че не всичко е пари, богатства, блаженства, мимолетност. Но не разчитай на това, че се подразбират тези неща, а кажи защо смяташ, че е важно да не сме материалисти. Какви са последиците от такова мислене, до какви грешки ни води? Още по-интересно ще е, ако успееш да упрекнеш същевременно и крайната "духовност", която преминава в едно изкуствено и сляпо отказване от материалната същност на света. Тоест, можеш да коментираш изчезналият реализъм.

Ето още малко хляб: можеш да помислиш върху играта на думи: "Стойността на цената" и "цената на стойността". Както и да се опиташ да коментираш нещата във вселенски план, изключвайки хората от уравнението. Да не изхождаш от мисли, чувства, опит, спомени, чужди възгледи. Това като някакво допълнение.