Как се отразява липсата на обич

[jghgh]

Деликатна тема е тази
Има го тоя момент с компенсацията. А и ако човек е сплав между своите разум и чувства, не винаги разумът надделява.
А и това наистина е често явление, не мислиш ли? Травмите да оказват влияние на нашето поведение имам предвид. И момчета, и момичета се държат по определен начин заради невъзможност да се справят сами с тях.
А ако е натрупан гняв и т.н., обикновено у човек се поражда желанието "да си върне", да компенсира начина, по който се е чувствал, "наказвайки" другите. А и като цяло винаги тревата отсреща е по-зелена - другите са по-щастливи. Защо те, не аз?

Не че оправдавам поведението.. но го анализирам. Мисля, че е трудно такова поведение да се контролира от самия извършител. Ако си сериозно травмиран, поведението ти е направо като някакъв импулс. Оттук може и да помислим малко (и дано не се окажем прави!), че това поведение показва някакво вътрешно убеждение, че не заслужава да бъде обичана - и затова се държи гадно с тези, които най-много държат на нея. Останалите така или иначе ги е изолирала да не я доближават и нараняват. Т.е. имаме сериозен проблем, ако предположенията ми са верни. Не разполагаме с много детайли относно поведението й като цяло де, но на мен толкова ми харесва да си разсъждавам... : D


Идеята е, че с разговори и с мерки нещата се оправят. Авторът е този, който трябва да научи девойката да показва малко респект и да не се държи с него както си поиска. Сама ще й е трудно да се въздържи.
Чак да се разделят не, особено ако връзката носи нещо и на двамата.
Па' и ако излезем от обективното разсъждение, аз не бих искала да ме зарежат, защото съм проблемна, "да ме поставят на мястото" (във вид на - "зарязвам те и прав ти път!", да нямат търпението с мен. Това не значи да правя каквото си искам, а просто да бъда разб(и)рана.