Аз съм израснала в подобна семейна среда - побоища чак не са имали, но определено не съм усещала особено обичта и на двамата родители, които ме бяха превърнали в някой друг човек. С ниско самочувствие, необщителна и страхлива. Трудно се доверявах. Слагах маска на лицето, изглеждах като гадна и непукист, но си бях едно чувствително момиче, което се опитваше да се предпази от наранявания. Та, така де. Срещнах настоящия си приятел, който коренно ме промени. Държеше се уникално, разбираше ме, подкрепяше ме. Сега си имам самоуважение, мога смело да отстоявам мнението си и това какво мисля, станах леко по-общителна. Той ме даряваше с любовта си и все още ме дарява с нея. Аз него - също. Заедно сме от месеци насам и си го обичам ужасно много.

Просто се дръж с нея добре, разбирай я, подкрепяй я, помагай й.