Пиша за 'Болката от любовта' като цяло.Защо избрах да пиша за това?Незнам.Реших,че много хора са изпитвали нещо повечко към човека,с който 'всичко е приключило'.От онази странна пламтяща любов остава незаличимия белег от изгорено.
Повечето тийнове бъркат 'харесването' и тръпката от него с 'любовта'.Близки са,да.Но когато 'обичаш' чувстваш,че неможеш да живееш без този човек.Когато е далеч има една голяма празнина вътре в теб.А когато всичко приключи е най-болезнено.Защото знаеш,че дори и да има втори дубъл,нищо няма да е както преди.В приказките края идва веднъж!А любовта е точно като приказка.Всичко е красиво и розово,но живеем в не толкова розов свят...свят от лъжи и измамници.Градим живота си на факти базирани на измамата...
И ето темите за разбити сърца и несподелена любов се редят и редят,а още няма лек за онова изгореното от любовта.Но най-боли,когато любовта е несподелена.Защо ли?Защото е болезнено да знаеш,че обичаш някой,който никога няма да сподели чувствата ти.Който дори и да целуваш,дори и да ти казва "обичам те",знаеш че не е искрен...Болезнено е.
Болезнено е и когато виждаш безразличието на човека срещу теб.Обичаш го...харесваш го и виждаш колко много НЕ му пука за теб.
Болезнено е да обичаш някой,който ЗНАЕШ,че никога няма да бъде твой.

Решение на тези проблеми няма,а лек за болките е единствено времето.