Здравейте.Дълго мислих дали да споделя историята си.Щото ще се отнасяте с мен като с freak Мислих да си правя друг профил и тогава да пиша ама whatever.

Когато бях на 14 (преди почти 5 години) се случи нещо, което явно още не мога да понеса. Историята е дълга, но ще кажа на кратко без да се задълбочавам. Бях на село с чичо ми и леля ми. Спах на 2рия етаж, една вечер чичо ми се напи,дойде и ми посегна. От тогава стана нещо с мен. Може би грешката ми беше в това, че не казах на никой за случката.И до днес никой не знае(освен приятеля ми). Чувствах страх, отвращение, обида, усещане за несправедливост, но най-вече срам. Когато бях малка бях прекалено срамежлива да говоря за каквото и да било.Реших да преглътна случката. Не казах нито на баба ми, нито на леля ми. Когато се прибрах в София не казах и на родителите ми.
Това не ме промени по никакъв начин като човек.Поне не и пред хората.Плачех си тихичко вечер и с времето свикнах с мисълта, че това е станало и се примирих.Не се отчуждих към мъжете.Тайно ги мразих, но и това отмина.
Проблема ми е, че понякога просто се сещам (даже без да го искам) за това. Или примерно когато слушам някаква песен като тази: http://www.youtube.com/watch?v=HUvGgXxL0HY и видя клипа и т.н. и ми става супер тъпо,вече не плача, но очите ми се насълзяват и чувствам, че не мога да живея по този начин. Не съм си мислила да отмъстя по някакъв начин на чичо ми,оправдавам го, че е бил пиян... но много пъти в такива моменти направо се сривам психически и просто си мисля, че няма да издържа по този начин. Мисля си, че няма смисъл да живея (не съм мислила да се самоубивам или нещо подобно), но това вътрешно чувство ме съсипва. Рухвам психически,не ми се мърда от нас,искам цял ден да седя, да гледам в една точка, не ми се учи... нищо не ми се прави. Отделно ми е супер тъпо понеже дори да забравя за случката се сещам, когато засеча чичо ми примерно в асансьора(живее точно над нас). Сега вече ми е малко по-лесно, защото се преместихме, но още не мога да спра да се сещам за случката.Припомням си всичко от началото до края и ... :X
Въпроса ми е малко тъп, но искам да попитам това чувство ще отмине ли? Ще спра ли да се депресирам? Как трябва да постъпя? Да му отмъстя по някакъв начин за да ми мине? Или това чувство не се лекува по никакъв начин? Не съм мислила да ходя на психолог или нещо подобно, защото знам, че няма да ми помогне...