Поредният с глупавата си исторя

[euro21bg]

Поредният глупак с неговата история и безумното си държание:

Седя и се чудя от къде по дяволите да започна , как да споделя това което искам да споделя така че поне един човек да го прочете от начало до край. В крайна сметка няма никакво значение дали някой ще го направи , защото не търся съвет , пределно ясно ми е какво трябва да направя , но не го правя ... защо ? Много хубав въпрос , постоянно си го задавам и все не успявам да си отговоря подобаващо на него.
Аз съм мъж на 22 години (води се че съм мъж , в доста отношения се държа като такав , но понякога осъзнавам , че съм просто едно пораснало дете ). Като цяло съм много усмихнат човек. Колкото и гадно да ми е , някой усмихне ли ми се насреща няма как да не му отвърна със усмивка. Никога не подминавам хората , дори и такива с които не сме в добри взаимоотношения , поздравили ме някой отвръщам му и аз. Не искам да прозвучи всякаш се опитвам да се хваля , но доста пъти и доста хора са ми казвали че съм хубав. Вървя си по улицата и хората ме заглеждат , някой ми се усмихват , други ме подминават. Влизам в някой магазин дето непознавам никого и касиерите ме посрещат с приветстлива усмивка и добро настороение. Няма как да не е така , все пак отивам с усмивка на лице и се държа колтурно и възпитано , не всички го оценяват това но голяма част го правят. Случвали са ми се кофти неща през живота , случвало се е да бъда много тъжен , да ми се струпват лоши новини една след друга било то по моя вина или по вина на някой друг. Правил съм много добрини , но съм правил и лоши неща , неща с които не се гордея , но е факт че съм ги правил. Не се обвинявам за което , дори не се съдя за това , нещата които съм правил , които са ми се случили са ми изградили характера. Благодарение на всичко добро и лошо съм станал човекат които съм днес. Дали е добре или не ... немога да кажа. Имам положителни страни имам и отрицателни , като всеки нормален човек. Опитвам се да гледам на всичко от хубавата страна , винаги се стърая да намеря нещо хубаво в лошите неща и често се случва да се усмихвам за неща които голяма част от хората биха се отчаяли. С цялото си държание , явно карам хората да си мислят че живота ми е много хубав , че не ми се случва нищо лошо , че всичко ми е наред. Това ми доставя удоволствие , защото не обичам да ме съжаляват. В действиетелност не е точно така имам си своито проблеми , неща които ме тормозят , неща за които мисля постоянно и се ядосвам че така се получава , но си ги тая в себе си. Това е един от основните ми проблеми , не споделям проблемите си или ако го направя го правя по начин по които карам другите да си мислят , че в действителност ми е все тая , но само аз си знам как се чувствам. Защо го правя ? Защо подяволите така извъртам нещата ? Защо не споделям с приятели , познати ? Немога да си отговоря на това , осъзнавам че по този начин отблъскам хората от себе си. Осъзнавам че не е редно да се държа така , защото всичко си има граници. Неможе да си разкажеш целият живот на някого , а той да стой в потайност и да не споделя нищо за себе си. Опитвал съм да бъда и от другата страна , имало е моменти в които съм разказвал за себе си и отсрещният човек си е мълчал , чувствал съм се странно в такива ситуации. Искам да го променя това нещо , искам да стана отворен човек , отворен към другите да не бъда толкова потаен , но не успявам. Можеби се получава така защото като малак бях много срамежлив и притеснителен , в момента не е точно така , но малко или мого чувствам притеснение когато говоря с някого. Мисля си как ще го приеме отсрещният човек това което ще кажа , как ще реагира , дали няма да го отблъсна по някакав начин. Глупаво е знам , постоянно си го повтарям , но не успявам да се променя. Когато застана да говоря пред повече от 2,3 човека почвам да се притеснявам още повече , почва да ми става горещо. Замислям се над това и естествено притеснението става още по-голямо. Обичам много да има хора покрай мен , не искам дори за 5 минути да оставам сам. Искам да съм постоянно на вън , сред хора , но трудно се сприятелявам по проста причина , че не говоря особенно. Често се случва да говоря едва когато някой ме подкачи за нещо.
На скоро се случи така , че част от приятелите ми заминаха да работят в чужбина и останахме малко хора от компанията , кои с приятелка , кои на някаде и не се засичахме много много. Почна да ми става тъпо , реших че трябва да се променя да стана по общителен и да се сприятеля с нови хора. Че нали човек за това живее , да се запознава с нови хора , да намери мястото си в живота , на 22 години съм сега ми е времето да живея , ако не го направя сега кога ? , когато стана на 30 и се натоваря с много отговорности ли ? Станах студент , запознах се с колеги , много много не общуваме , понеже съм идиот както обясних до сега. Запознах се и с едно момиче. Почнахме да си говорим много (главно тя , аз бях главно пасивен). Така се стекоха нещата , че отношенията ни станаха по-сериозни от приятелски. Бях наистина щаслив. Бях много щаслив , момичете е много хубаво , умно , със страхотно държание и отношение към мен. Както бях почнал да се отчайвам , така нещата се промениха. Светлината в тунела се появи. Сутрин се будех с мисълта за нея , че ще я видя и още с отварянето на очите си усмивката ми заставаше на лицето. След известно време нещата се промениха , промениха се коренно. Разделихме се. Всичко ми стана криво , но се опитах да го погледна от другата страна , все пак говорихме , че ще си запазим приятлските взаимоотношения. Казвах си , самоубеждавах се много пъти , че така е по-добре , по-добре е че това стана в началото а не в по-късен етап. Чувахм се от време на време. Разказвахме си разни неща кои какво е приживял и т.н. Останах с убеждението , че съм успял да я збаравя , че съм се примирил с факта че вече не сме заедно. Наскоро я видях , усмихна и се поздравих я. Тя ми отвърна по същият начин. Усмихвах се но вътрешно ми идваше да се натажа , едвали не да се разплача. Срещам се отвреме на време с нея и с всеки следващ път осъзнавам , че нищо не съм успял да превъзмогна. Открадна ли ми сърцето ? Явно го е направила. Припомням си някой неща заради които е добре , че сме разделени. Казвам си да така е най-добре че стана , тя не е за мен. Поразмислям трезво и наистина осъзнавам , че така е най-добре. Мамка му видя ли я забравя за всичко което съм мислил и стоя тъпо с една усмивка на лице. Понякога я сънувам , будя се посред нощ и не успявам да заспя дълго мислеики си за нея и за това как всичко приключи. Искам да сме отново заедно , но ... се сещам как съвсем ясно ми каза , че ме чувствал като приятел , как не била успяла да си промени отношението към мен и в очите и съм просто един добър приятел. Напоследак имам чувството че съм изгубил надеждата си за живот. Всеки става сутрин с някаква надежда с някакво очакване за нещо , с някаква цел . Аз не го правя , будя се и си върша задълженията с усмивка на лице , но вътрешно нямам никакво желание за нищо. Как е възможно толкова много да се отчая , забога има толкова много други жени ще срещна някоя която ще ме отценява повече , живота продължава. Това е нещо съвсем нормално , всеки е минал по този път. Не трябва да се отчаивам за такова нещо. След като тя не иска да бъде с мен и си живее живота , защо аз не го правя ? Защо все ми е в главата ? Защо когато я видя ставам друг човек ? Мамка му и простака дето съм ! Редно е да се видя с нея да и обясня как аз виждам нещата , да и обясня че полудявам когато я видя , но не събирам смелост да го направя. Не от отговара и , а от реакцията и след това. Почти съм убеден , че ще се отдръпне от мен и ще я загубя дори като приятел , а не мога да си позволя да го направя. Никак не ми е безразлична за да го направя. Най – тъпото е че като се видим , се държи по съвсем различен начин с мен в сравнение с другите. Близките си приятели ги поздравява с прегръдка , мен не. Постоянно показва с тялото си някаккви призници че съм и приятен. Като се започне от най-дребното разрошване на косите и т.н. , но всъщото време понякога ми говори хладно. Обажда ми се по телефона говорим си известно време, много жизнена , доволна приятно и е , но на следващият ден всякаш не е било. Мамка му и глупака дето съм ! Една жена ме заряза и аз се отчаях от живота , стигнах до там , че да споделям с непознати глупавата си история. Трябва да и тегля една майна и да не я виждам повече , да се запозная с някоя друга жена , клин клин избива , но немога тайно в себе си тъя някаква надежда , че нещата ще се променят , че отново ще сме заедно. Глупак съм си , знам го ! 

[Auriss]

E ? Като километричен фейсбук статус ти е постът.

Две въпросчета - " Кой си ?" и "Какъв си ?".

Тъпичко е, че емоционалното ти състояние е изцяло обвързано с това как околните те възприемат. Пък в този ред на мисли - явно и животът ти. Успех.

[JDeel]

Каква самокритичност само. Сигурно си мислиш и се надяваш, че на някой би му станало жал за теб и би оценил страданията ти. Това е кофти представа, защото директно поразява отношенията ти с другите хора. Там е работата обаче, че никой не се интересува от мислите и чувствата ти. Всеки разполага със свое тяло и в него си усеща своите настроения. Хората нямаме USB портове с които да се свържем и да копираме точните чувства и мисли на другия. И да имахме, сигурно бихме предпочели да копираме приятните усещания на друг човек, отколкото това колко е нещастен.

Аз съм по-нещастен и от теб!

Това усети ли го? Можеш ли да ми съчувстваш? Дълбоко се съмнявам. И между другото много добре са ми познати терзанията ти по отношение на това момиче. Само че ти мислиш за себе си, и докато това е така - забрави за случая. Бих заложил милиони за това, че на нея не й се слушат тъпни. Под "тъпни" разбирай всичко що се отнася до теб - споделяне на чувства, надежди, безкрайни обяснения...

А дори и да си мълчиш като цяло, то имаш ли терзания, значи се държиш глупаво и изглеждаш глупаво пред нея. И не е нещо необичайно, просто така се случват нещата. Направени сме с много себе-деструктивни механизми, които за да ги овладееш ти трябва опит и ясна целенасоченост

[FuckedUp]

Целият ти пост е адски жалък.
Станал си путка, заради путка.
Евала.

Това е още по-жалко -

Тъпичко е, че емоционалното ти състояние е изцяло обвързано с това как околните те възприемат.

[JDeel]

FuckedUp, в интерес на истината твоето емоционално състояние също е обвързано с това как околните те възприемат. Ето сега например, ако ме четеш, значи аз като околен индивид съм предизвикал у теб желанието да ми пуснеш една-две цветни реплики и на мен :P

[FuckedUp]

FuckedUp, в интерес на истината твоето емоционално състояние също е обвързано с това как околните те възприемат. Ето сега например, ако ме четеш, значи аз като околен индивид съм предизвикал у теб желанието да ми пуснеш една-две цветни реплики и на мен :P

Емоционално състояние? Ко каза? Ко?
Това, за което говориш не съществува у мен.

Нямам намерение да ти пускам "една-две цветни реплики", щото ме кефиш.

[JDeel]

Независимо дали те кефя или не, пак е емоционално състояние. Или си мислиш, че ако те метнем сам на луната без един човек наоколо, ще се чувстваш по същия начин по който на Земята в нормално обкръжение? Ама добре, щом ти харесва да звучиш като ледник, приема се

[FuckedUp]

Ама добре, щом ти харесва да звучиш като ледник, приема се

Доставя ми удоволствие дори. Жалко, че никога няма да ме разбереш.

[JDeel]

Ясни са ми изкривяванията при момчетата. В опитите си да сме оригинални всички се държим по един и същи начин, следваме един и същи път. Дори и крайните изцепки не са вече ненормални. Нагледали сме се.

[FuckedUp]

В опитите си да сме оригинални всички се държим по един и същи начин, следваме един и същи път.

Не мислиш ли, че ще е жалко да го правя, само и само за да се правя на "оригинален"?

[Auriss]

Шшшт ! Остави човека да си философства. Явно разлика между съобразяване/сверяване на часовника с околните и нуждата непременно да отговаряш на 'стандарта' (какъвто и да е той в представите ни) няма.

Важното е да кажем нещо умно, колкото и несъобразено с темата да е.

Докато сме на тази вълна - симптомите на болшинството психични заболявания се срещат и са приемливи и сред 'нормалните' хора. Проблемът идва, когато са твърде явно изразени. Нищо странно няма в това да си говоря сам. Странно става, когато го правя, разхождайки се по улицата.
По същия начин е странно да съобразяваш поведението си с това какво мислиш, че ще се приеме за 'доблестно' (примерно) от обществото.
Като видя подобна изповед, започваща с обяснения от типа на "околните ме намират за..." и ми става ясно що за човек стои насреща.
Ще се научи/те/ някой ден да живеете за себе си и само за себе си и ще ви се оправи живота. Хипотетично.

[Amore-Mio*]

Вземи се осъзнай.
Не всичко започва с нея и не всичко завършва с нея. Нещата са писани така да са, ти нямаш избор, освен да осъзнаеш, че живота е пред теб. Спри да си мислиш кой как те възприема и така нататък. Дразнещо е. Имаш един километричен пост без особени неща - повтаряш едно и също през два реда.
Ти си мъж - дръж се като такъв.
Не всеки е от общителните, но чак да се определяш като глупак, е тъпо. Не е задължително ти да си виновен за това, че тя те е зарязала - просто не сте били един за друг.

[euro21bg]

Радвам се че поне няколко човека прочетоха темата ми , неочаквах такав резултат имаики впердвид колко дълга стана.
Уважавам хората които казват нещата така както ги виждат , благодарен съм ви за критиката отправена към мен. Заслужих си я , съвсем сам при това.
С неща казани от мен от сорта на това че съм глупак и подобни синоними ... то е така , в очите ми аз съм глупак. Осъзнавам как стоят нещата , осъзнавам че това нито е пъривият нито последният път в които ще се чувствам гадно. Знам че трябва да обърна гръб на миналото и да продължа на пред , полагам усилия да го направя ,но не успявам. Нещо все ме дърпа на зад и правя и мисля глупости подобни на тези споменати в предният ми пост. Не очаквам някакав отговор от вас. Неискам да ми казвате как би трябвало да се държа , какво да говоря и т.н. , дори и да го направи някой едвали ще го взема под внимание. Просто имах нужда да си излея душата , защото съм затворен човек и немога да споделям такива неща с приятели и познати.

JDeel - Много си прав/а. Явно наистина до известна степен се надявам на съчувствие или съжаление. Не го искам , но е така. Основният ми проблем е можеби ниската самооценка дето съм си поставил , а от там идва и притеснението да говоря пред други хора ,да споделям преживявания , чувства и т.н.

[Azoria]

Защо не опиташ в крайна сметка да поговориш с някого? Нямаш ли най-добър приятел или приятелка? Или просто когато някой ти разкаже какво му тежи - това е като отворена врата - и ти споделяш нещо свое. Не е толкова трудно, малко по малко ще започнеш да се чувстваш по-спокоен да говориш.

Не е лошо, че не споделяш проблемите си все пак, но ако мислиш, че ще ти е по-леко - просто опитай.

[Enchanting]

Защо забога на всеки трети ред повтаряш, че си глупак.
Вземи се в ръце и спри да си толкова самокритичен към себе си.
.....Както се възприемаш ти, така те възприемат и другите.

ПС. и само от любопитство: Коя зодия си ?

[euro21bg]

Всички сме били деца , всички сме минали през своето детство. Споням си какво добро дете бях , как правех добро на всички и помагах когато мога. Пораснах , нещата се промениха , осъзнах някой неща.Осъзнах че не винаги хората ти отвръщат с добро на добрините. Не винаги те разбират и подкрепят. Промених се , изградих си характер. Започнах да не се съобразявам толкова с другите и да гледам предимно себе си. Изградих истински приятелства с няколко човека. Хора които винаги биха ме подкрепили и биха застанали зад мен независимо дали съм прав или не. Основната причина да не споделям подобни неща с приятелите си е че не искам да си променят мнението за мен. Не искам да ме гледат с други очи , като чувствителен човек , като човек с груба външност и нежно сърце. Всички покрай мен знаят как постъпвам когато искам нещо. Боря се с зъби и нокти за да го постигна.Опитвам се да не показвам слабости. Хората не харесват слабите. След всяко нещо било то добро или лошо , вдигам гордо глава и продължавам напред , макар вътрешно да съм съкрушен.
Вкрайна сметка се оказа , че имаше полза от това че пуснах тази тема. Сега наистина проумявам кои черти в характера си искам да променя : самообвиняването и ниското мнение за себе си и най-вече това че винаги се замислям как отсрещните хора ме възприемат. Всеки човек е различен , няма как всички да те харесат и да те подкрепят. Просто трябва да бъда себе си , без да мисля за другите. Трябва да стана емоционален егоист.

[euro21bg]

Enchanting : 6 септември 1990 година - Дева