Първо искам да предупредя, че може би ще е малко по-дълго писанието ми и който не иска да си губи времето, нека просто не го прави, и не го чете. Реших да споделя, какво ми се случи днес, тъй като останах доста заинтересована. Пък и ще ми е полезно да чуя някое друго мнение по въпроса. Та... Доста неща ми се насъбраха на глава в последно време и последни дни се разтоварвам докато си тичам из Борисовата. И общо взето всичко си вървеше нормално, докато не реших да поспра на сцената, да почина малко, а и да почета. По едно време се появи едно момче, явно и то си тичаше, беше си спортно облечен, леко потно, доста добре изглеждащо. Та спря се въпросното момче, дойде до мен, подаде ми раницата си и ме помоли да му я пазя докато отиде до тоалетната, която всъщност се намира доста на близо. Изгледах го странно и още преди да кажа каквото и да е било той изтича до там. Аз продължих да си чета, а той след около 4-5 мин. се върна. Взе си раницата, намигна ми и подхвърли "Айде един спринт до лилиите, да те видя колко спортна натура си?" Засмях се, отказах му културно, пожелах му хубав ден и продължих да си чета. След което, той остави някаква брошурка до мен и си замина. Беше свързана с някаква благотворителна цел, за някакво момче (явно спортист) събирали се средства да му се помогне, понеже е болно. И отдолу снимка на въпросното болно момче с момчето, което току-що си замина и прочие. По принцип си падам малко непукист, но прегледах цялата брошура и наистина ме трогна това, което бе написало момчето, което само до преди малко искаше да се надпреварва с мен, хах. После някак вниманието ми се отвлече и спря да ми се чете, всъщност, започнах да си мисля за него. Бе доста симпатичен. Ама какво да се прави си викам, явно си бях изпуснала шанса...Тръгнах си и реших да мина през книжарницата в подлеза при СУ да поразгледам. И качвам се аз на втория етаж и кой да видя там, НЕГО. Забеляза ме, усмихна ми се и се приближи. Представи ми се и започна да се шегува, как това е знак от съдбата, и задължително трябвало да ме заведе да пийнем някой чай някъде. Този път се съгласих. Говорихме си доста, освен симпатичен и забавен се оказа и доста умен, определено нямаше момент, в който си мълчахме. Винаги се намираше, за какво да говорим. Някъде към края обаче каза нещо от сорта "Бях сигурен, че нямаше да се навиеш първият път на предложението ми за спринта!" Аз разбира се го питах, как така е бил сигурен. И той започна да ми ги ръси някакви психологични глупости свързани с това, което учи и прочие. Един вид започна да ме "анализира". Това малко ме издразни, даже доста. То си пролича, тъй като станах доста по остра с изказванията си. И точно тогава той изръси. "100% тезни дни си била зарязана след не много кратка връзка, от някого, защо не поговориш с мен затова?" Мен вече в повече ми дойде това. Мразя да говоря с когото и да е за толкова лични неща, камоли пък с човек, когото познавам от около час два. Пък и вече бях доста изнервена. Благодарих за компанията. Взех си нещата и си тръгнах. Обаче...въпреки това някак почувствах, че има някакво привличане между нас. Странно, но не спирам да си мисля за него. Начина му на говорене, мимики, жестове, всичко. Брошурката все още е в мен, на нея го има номерът му. Чудя се дали да се обадя сега, или да изчакам няколко дни? Едва ли е останал с много добро впечатление от последната ми реакция. Какво да правя? Как да подходя? Някакви идеи и предложения..?