Загубих баща си ...

[justmee19]

Преди 7 дни моя тати почина .... Толкова ми липсва,не успях да му кажа нито думичка... Яд ме е на себе си,че никога не му казах колко много го обичаш.Яд ме е за всичките караници с него.Само,ако можех да върна времето назад .. Боли ме,много ме боли.Нямам на кого вече да кажа " тати " . Обвинявам се,че не му казах колко го обича,че всъщност ме е научил на много повече неща отколкото той и аз сме си мислили. Изпитвам страх,че може някой друг мой близък да почине,много ме е страх... Страх ме е за мама,страх ме е за брат ми. Просто имам чувството,че ще се побъркам. Как се очаква да продължа напред? Как се очаква да се прибера у дома и да не чувствам тази празнота,да не се натъжавам? Боли ме,че никога не показвах чувствата си към него ... Знам,че никой от Вас не може да ми помогне,но просто имам нужда да си излея душата ................

[Amore-Mio*]

Съболезнования.

Това, което ти се е случило е изключително гадно и винаги ще се сещаш за него. Гледай да не се депресираш. Знай, че той сега е на небето и те гледа от там, пази те. И повярвай, не иска да те види тъжна. Животът продължава. Направи това, на което те е научил - бъди силна, колкото и трудно това да е в момента.

[ACrimeNovelist]

Голяма работа, че не си му казала колко го обичаш и какво мислиш за него!
Важното е, че го казваш на нас.
Той е мъртъв, но ние сме живи и можем да разберем, че е бил добър баща.

[heartshapedbox]

Съболезнования.
Нищо, че не си му казала, той го знае.
Бъди силна, дръж се в ръце и се опирай на близките си.

[tori]

Съболезнования. Иначе твоя тати знае колко много го обичаш. Всеки тати знае колко много го обича детето му. И всичко ще е наред, ще свикнеш с празнотата. Повтаряй си, че е някъде далеч - в командировка или нещо такова и все някак ще свикнеш.

[kalpazanka]

Съболезнования, пиленце.
Съжалявам за загубата. Понеже съм убедена вече в разни флуиди/енергия и че връзката родител-дете е много здрава, бъди сигурна, че той е знаел колко го обичаш. Ако това ще те успокои, вярвай, че те наблюдава отгоре и се старай да си достоен за уважение човек.
Прави, каквото ти идва на сърце- пали свещ в църква, ходи на гроба, раздавай за "Бог да прости". Ако това ще ти даде душевен мир, вярвай и прави каквото и както смяташ за добре. Без значение от хорското мнение.

[justmee19]

Опитвам се да бъда силна,наистина опитвам.Когато съм навън се разсейвам,но прибера ли се у нас.....
Но ще се справя! Ще се сбъдвам мечтите си,ще се боря да осъществя целите си и всичко,което правя,ще го правя за него...

[Doctor_Satan]

Бла бла бла, глупости. Взимай се в ръце и стига си мрънкала... лигла.

[notlike]

Моите съболезнования. Иначе трябва да знаеш, че баща ти те обича, а самият начин да го докажеш не е да му го напомняш - поне според мен да кажеш "обичам те" е много трогателно, но още по-трогателно е да го потвърдиш, когато се трудиш и се отдаваш до последно на целта си. Посвети нещо на него и работи силно, това е моят съвет. Така ще имаш стимул да се бориш усърдно.

[justmee19]

Бла бла бла, глупости. Взимай се в ръце и стига си мрънкала... лигла.

Ако ме познаваше щеше да знаеш,че не съм лигла! Всичко ми е още толкова прясно ... не знаеш как се чувствам. Това,че ме боли не означава,че съм лигла. Ясно ми е,че в очите на много хора ще изглеждам като лигла,но не ми пука. Хората говорят,но никой няма да дойде при теб.

[Doctor_Satan]

На мен майка ми почина.... така че знам какво е. Нищо което не може да бъде преодоляно. Тия глупости "Ще правя всичко в името на тати", са просто израз на някаква втълпена вина. И аз така си мислех че нещо ще ме промени, че ще имам цел. Тва са глупости. Остави мъртвите в миналото.... нищо не можеш да промениш. А да си даваш някакви такива стимули е абсолютна простотия. Илиза че трябва някой да умре за да имаш ти стимул в живота. Аре стига с тея клиширани глупости.

[nor4eto99]

Ти ме разплака..НЕ Е ЛЕСНО да се правиш на усмихнат и щастлив, а душата ти да изпитва болка и мъка.. Съжелявам много за загубата ти... Никой не може да ти помогне в този момент... Просто се опитвай да изгубиш представата за жестокия свят и да отидеш в свой собствен, където ще си щастлива... Наистина съжелявам...

[justmee19]

На мен майка ми почина.... така че знам какво е. Нищо което не може да бъде преодоляно. Тия глупости "Ще правя всичко в името на тати", са просто израз на някаква втълпена вина. И аз така си мислех че нещо ще ме промени, че ще имам цел. Тва са глупости. Остави мъртвите в миналото.... нищо не можеш да промениш. А да си даваш някакви такива стимули е абсолютна простотия. Илиза че трябва някой да умре за да имаш ти стимул в живота. Аре стига с тея клиширани глупости.

Всеки преодолява нещата по различен начин. Откъде знаеш,че преди не съм имала цел?! Повярвай ми,имах! И все още я имам,но сега съм решена повече от всякога да я осъществя или по-точно да ги осъществя защото не е една! И да,ще се опитам да бъда по-силна заради него... Но не ми се спори вече. Всеки човек е индивидуален.

[ledenakrasota]

Doctor_Satan, това не са глупости, а нещата от живота, които ти напомнят, че всичко си има край. Не означава, че някой трябва да умре, за да имаш стимул в живота, а да имаш сили да продължиш напред и да се справиш с проблемите си. В живота си сам и никой не е цял живот до теб. Хората идват и си отиват.

Моите съболезнования! Наскоро загубих мой много скъп роднина. Много ми беше гадно, защото се случи изведнъж. Замислих се за живота му и какво е преживял. Радвал се е и е страдал, но никога не е загубвал жаждата и наслада си от живота. Не можеше да ходи, но пак му се радваше. Такива хора ни показват, че животът е дар. Някои нямат ръце, други- крака, но му се радват, колкото и а е брутален, а ние мрънкаме за щяло и нещяло...

[justmee19]

^ Точно това беше най-гадното,защото никой не го очакваше.Не беше болен,нямаше му нищо. Сутринта е отишъл усмихнат и щастлив на работа,дори и колегите са казали,че е бил много весел и за един миг просто си отиде ....
Съжалявам за твоята загуба...моите най-искрени съболезнования.

[ledenakrasota]

^ Точно това беше най-гадното,защото никой не го очакваше.Не беше болен,нямаше му нищо. Сутринта е отишъл усмихнат и щастлив на работа,дори и колегите са казали,че е бил много весел и за един миг просто си отиде ....
Съжалявам за твоята загуба...моите най-искрени съболезнования.

Миличка, не знам какво е да загубиш родител, но всеки ден треперя на моите. Да си живи и здрави! Пожелавам ти да бъдеш силна и да казваш на скъпите си хора колко ги обичаш и знай, че животът е кратък. Днес сме тук, утре ни няма. Събуждай се с усмивка и изпращай деня с нея! Старай се да бъдеш щастлива въпреки трудностите, защото когато се обърнеш назад ще се почувстваш удовлетворена.
Баща ти може много да ти се е карал, но ти е баща и винаги те е обичал, както винаги е знаел, че въпреки препирните и ти го обичаш. Търси себе си! Радвай се на живота! Отдай се на хобито си, това, с което искаш да се занимаваш или просто любимите хора и ще се справиш с всичко. Пожелавам ти всичко най-хубаво!

[tori]

Бла бла бла, глупости. Взимай се в ръце и стига си мрънкала... лигла.

Всеки преживява нещата по различен начин. Нека се наплаче, сега е времето. После има да живее своя живот, да се опитва да постига собствените си цели, да се грижи за съпруг и деца след време, да работи. И няма да и остане време да се освободи от отрицателните емоции и ще ги трупа в себе си.

[Your.Passion]

Моите съболезнования.
Това е нещо ужасно..И аз винаги съм се притеснявала за роднините особено за хората с ,които живея.Когато ти стане тъжно винаги си спомняй за това ,че той е там горе и те гледа и закриля.Не се депресирай ..Офф боже с тея думи и аз не бих се послушала..
Doctor_Satan оуу божее какви глупости разправяш?! Ти може да си го преживял , но нали знаеш ,че не всеки е теб ,не всеки е толкова силен .. и не е лигла за това ,че страда !!! Просто всеки приема нещата по различен начин..

[Doctor_Satan]

Господи.. обичам миризмата на прясно тролнати, клиширани момиченца, познаващи и преживяващи света чрез изтъркани алегории за живота.... И всяко противоречие на коректните им модели на поведение и мислене, бъркащо им в душичките и предизвикващо вълни от първосигнални защитни реакции.... Прекрасно! Апотеоз на човешката простота....

[Nikolcheto24]

Съболезнования.Най-ужасното и трудно нещо е да загубиш близък.Но не се обвинявай за нищо.Бащата ти те обича и знае, че и ти много си го обичала и продължаваш да го правиш.А относно Doctor_Satan - защо му обръщате внимание като знаете, че е най-големият трол и хейтър?

[Doctor_Satan]

Съболезнования.Най-ужасното и трудно нещо е да загубиш близък.Но не се обвинявай за нищо.Бащата ти те обича и знае, че и ти много си го обичала и продължаваш да го правиш.А относно Doctor_Satan - защо му обръщате внимание като знаете, че е най-големият трол и хейтър?

U mad?

[Hayashi]

Съболезнования.

Doctor_Satan от кой учебник по психология ги вадиш тези реплики?

[Doctor_Satan]

Съболезнования.

Doctor_Satan от кой учебник по психология ги вадиш тези реплики?

От никой, развивам ги сам.

[ledenakrasota]

Селянията е пълна.

[Chacho]

Авторке, времето лекува. Моят баща също почина, бях на 12 тогава. Пожелавам ти да си силна и да запазиш ярки спомените за баща си! Навярно наистина не можем да ти помогнем, но много хора искрено ти съчувстваме и ти желаем добро. Не се обвинявай за нищо. Сигурен съм, че те е обичал много, както ти него, със всичките ти добри и лоши черти. Дори да разполагахме с цялото време на света, винаги бихме чувствали, че е останало нещо недоизказано. Но вярвам, че животът му е бил една идея по-щастлив, само защото ти си присъствала в него. Бъди и ти щастлива, че и той е бил част от твоя! Надявам се, че подобно на мен, в идните години ще продължиш да опознаваш баща си и макар да не е до теб вече, връзката ти с него да продължи да се развива, както и да ще можеш след време да погледнеш неговите снимки и да опънеш устните си в усмивка, напоена само с най-топлите чувства, които ще си запазила в сърцето си! Дръж се здраво до близките си. Сега те имат нужда от теб, както и ти от тях. Поднасям ти най-искрените си съболезнования!





Сатане, много работи мислех да напиша след коментарите ти, кои от кои по-гнусни, но не си заслужава. Ще кажа само две неща. Първо, дори да има истини в приказките ти, никого не успяха да трогнат заради низките страсти, които си вложил зад тях. Второ, макар че може и да отречеш, твоята пък реакция е провокирана единствено от жаждата ти да се докажеш - дали пред нас или пред себе си, без значение. Можеш да облечеш мотивите си с хиляди фалшиви обяснения, но ставаш жертва на най-големия си страх - да бъдеш воден от най-първичните си инстинкти; тези, които толкова злобно и грозно плюеш в коментарите си към останалите. Поне за едно си облагодетелстван - липсата на каквато и да е човечност към другите те е направила толерантен към самия теб; толерантност, на която едва ли много хора, които са те опознали или ще те опознаят, ще са способни.

Не се труди да ми отговаряш, нямам никакво намерение да инициирам какъвто и да било разговор с този коментар. Целта му е единствено, ако може, да облекчи на авторката емоционалното й състояние, в случай, че е допуснала думите ти да я засегнат.