
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Загубих баща си ...
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
Аватара издава повече отколкото си мислиш... Той е символ на това с какво човека се идентифицира. Също както и името му. За да не бъда празнодумец:
Сега погледни мненията на хората притежатели на съответните аватари. Искаш да ми кажеш че не виждаш връзката?
Естествено някой би могъл да приложи това и върху мен. Само че моето име и аватар са умишлено подбрани за да създават провокация в читателя, също както думите ми между другото. Най-добрата провокация естествено е нещо което засяга личността на читателя, въпреки че това понякога не е достатъчно.
Колкото до ролите, те са реални. И аз играя роли, поне вие така ме виждате. Но каквато и роля да играя, тя винаги е съзнателна и никога не се идентифицирам с нея.Тя не ме определя като човек, аз просто ви подавам това което искате да видите. И естествено ролята на форумен бунтар, с провокативен профил и мнения, е също умишлена.
Но иначе ролите са абсолютно реални, точно като малките деца, които си представят че са войници. Само че вашето е преминало на подсънателно ниво и има точно същото предназначение като при малките деца. Подражание. Детето се кефи като види войник, затова се старае да се облича като него, да стреля наужким, да си представя че е войник. Естествено то никога няма да бъде такъв, но изживянето от преструването е хубаво, дава чувство за идентичност. Същото е и с вашите аватари, имена, думи и всичко свързано с вас. Всичко е просто една имитация и преструване. Но докато децата се преструват по един наивен начин, то вашите преструвки са много по-сериозни и вие наистина смятате, че всичко което приказвате, дефакто е вашата собствена истина. А вие просто сте я взели наготово от другите, присвоили сте си нещо чуждо което ви е харесало, с цел да се изживявате като него. Дали ще са яки закачливи мацки, дали ще са наперени мадами, няма значение. Всичко е роля. Също както при децата. Но понеже постоянно сте в ролята си, откакто сте "съзнателни" хора, започвате постепенно да си мислите че ВИЕ всъщност сте ролята си. Започвате да се идентифицирате с нея. Освен това възприемате хората с техните роли, и взаимно си допълвате(коригирате) ролите. Така че "театъра" да е в синхрон.
И ти играеш роля - всичките милувки, критики, "абсолютни истини", клиширани мъдрости, заучени фрази и вече определени типове поведения(на определен стимул- определена реакция). Всичкото това е роля, образ на подражание. И тук всички го играете, несъзнателно и неумишлено естествено.
Последно редактирано от Doctor_Satan : 10-26-2012 на 14:58
Не, просто не ми философствай, нито ми развивай теми. Няма какво да ми кажеш. Това а3 и ВИЕ в повечето ти постове въобще и темите ти ме потресе. Дървен философ. Всъщност не си първия. Нито обяснявай кое какво е. Топлата вода е открита хилядолетия преди теб.![]()
Говоря ти за нападките и грозните ти коментари на моменти. Ако се чувстваш неразбран, искаш да изкараш нещо от себе си, интернет не е мястото.![]()
"Най-голямото ми богатство е дълбокият покой, където се стремя,израствам и печеля онова, което светът не може да ми отнеме с огън и меч."- Гьоте
"Scio me nihil scire" - Сократ
Това,че тъжиш е напълно нормално и не те прави лигла.Всъщност е напълно нормално да ти е трудно да продължиш по стария начин.Преживяла съм това с татко и за съжаление след това и с втория ми баща и мисля,че разбирам как се чувстваш.Много зависи и от околните времето,за което ще го преживееш и съм съгласна с едно момиче нагоре за това,че трябва да бъдеш силна и да подкрепяш семейството си сега,колкото да ти е тежко и на теб самата.След време ще си спомняш за него с усмивка,ще се чудиш какво ли би било ако той беше тук...Не се депресирай,продължавай да живееш пълноценно,за да радваш майка си,помагай с каквото можеш и на всички ви ще бъде по-лесно
Хмммм, усещам тежка форма на анален дискомфорт....
Наистина очаквах повече от теб, разочароваш ме. Очаквах все пак сред морето от простотии да дадеш някакъв стабилен арумент или обяснение, а ти се сведе до обичайното квартално порицание, подкрепено с преструвки и общи "мъдрости", които по принцип се приемат за истина.
"Не ми философствай", "не си първия", "Топлата вода е открита хилядолетия преди теб.", типични думи за човек, който няма какво да каже. Когато няма аргументи, цели да умаловажи аргументите на противника или да отрече нуждата от такива. Много жалко. А аз ти оставих толкова "пролуки", в които можеше да ме "захапеш". На теб не ти стигна акъла дори и за това. Но пък иначе претенциите че си интелигентна са налице, подкрепени естествено с подходящото фалшиво самочувствие....
Всъщност реакцията ти беше очаквана. Вероятно те засегнах, понеже в един пост успях да сведа "самоличността" ти до просто една роля. Тази роля е творение на умът ти, но не е случайно. Ролята се създава според нуждите на индивида, тя е творение на психиката, и същата тази психика се опитва да защити ролята при съответно нападение над нея. Защото нека си признаем, какво си ти без твоята роля, без преструвките и претенциите? Нищо! А това не е в твой интерес и съответно на психиката ти. Затова се опитваш да защитиш "съня си". Умът развива доста такива психични защитни механизми, с които да поддържа статуквото в индивида. Такава беше реакцията и на повечето пишещи тук.
Колкото до положението АЗ и ВИЕ. Да, има разлика между АЗ и ВИЕ, deal with it.