Загубих баща си ...

[Doctor_Satan]

Ако беше разбирача, за когото се имаш, нямаше да съдиш за хората по аватарите или да казваш като малките деца, че някой играе роля.

Вземи и си блъскай главата над някой философ. Братче ти влезе нещо. :/

Аватара издава повече отколкото си мислиш... Той е символ на това с какво човека се идентифицира. Също както и името му. За да не бъда празнодумец:


Сега погледни мненията на хората притежатели на съответните аватари. Искаш да ми кажеш че не виждаш връзката?
Естествено някой би могъл да приложи това и върху мен. Само че моето име и аватар са умишлено подбрани за да създават провокация в читателя, също както думите ми между другото. Най-добрата провокация естествено е нещо което засяга личността на читателя, въпреки че това понякога не е достатъчно.

Колкото до ролите, те са реални. И аз играя роли, поне вие така ме виждате. Но каквато и роля да играя, тя винаги е съзнателна и никога не се идентифицирам с нея.Тя не ме определя като човек, аз просто ви подавам това което искате да видите. И естествено ролята на форумен бунтар, с провокативен профил и мнения, е също умишлена.
Но иначе ролите са абсолютно реални, точно като малките деца, които си представят че са войници. Само че вашето е преминало на подсънателно ниво и има точно същото предназначение като при малките деца. Подражание. Детето се кефи като види войник, затова се старае да се облича като него, да стреля наужким, да си представя че е войник. Естествено то никога няма да бъде такъв, но изживянето от преструването е хубаво, дава чувство за идентичност. Същото е и с вашите аватари, имена, думи и всичко свързано с вас. Всичко е просто една имитация и преструване. Но докато децата се преструват по един наивен начин, то вашите преструвки са много по-сериозни и вие наистина смятате, че всичко което приказвате, дефакто е вашата собствена истина. А вие просто сте я взели наготово от другите, присвоили сте си нещо чуждо което ви е харесало, с цел да се изживявате като него. Дали ще са яки закачливи мацки, дали ще са наперени мадами, няма значение. Всичко е роля. Също както при децата. Но понеже постоянно сте в ролята си, откакто сте "съзнателни" хора, започвате постепенно да си мислите че ВИЕ всъщност сте ролята си. Започвате да се идентифицирате с нея. Освен това възприемате хората с техните роли, и взаимно си допълвате(коригирате) ролите. Така че "театъра" да е в синхрон.
И ти играеш роля - всичките милувки, критики, "абсолютни истини", клиширани мъдрости, заучени фрази и вече определени типове поведения(на определен стимул- определена реакция). Всичкото това е роля, образ на подражание. И тук всички го играете, несъзнателно и неумишлено естествено.