Загубих баща си ...

[Anonys]

Дейностите, които сте извършвали с баща си (спорт, приятното изкарване на време, трудовата дейност) протичат в някаква група. Освен, че съдейства за по-огранизираното и успешно изпълнение на различни видове дейност, групата (ти и баща ти) изпълнява една изключително важна психологическа функция - създава у теб усещането за принадлежност, за емоционална защитеност и сигурност. Понякога си готова да платиш твърде висока цена, за да запазиш душевната връзка(групата) между себе си и близкия изгубен. Ти си мислиш, че той те "гледа отгоре" и се стремиш към целта си, към нещата, които той те е карал да правиш (разбирала си, че на него му харесва) и съответно се опитваш да ги осъществиш, за да докажеш на него, че можеш да се справиш и се опитваш по някакъв начин да му покажеш, че ако си мисли обратното, не е бил прав, а не на себе си, че можеш да си силна, след раздялата ти с него. При един по-безпристрастен и трезв поглед върху функционирането на малката група(включваща спомените) става ясно, че тя може както силно да стимулира активността и развитие на будния член, така и да го потисне и той да задържи емоционалните изживявания в себе си. Фасилитацията подтиква човека да работи по-бързо, като повишава емоционалността му, мобилизира го, предизвиква по-голям интерес и хъс към задачата. Обикновено пред теб се появява мотив да се представиш по-добре или съответно по-зле "пред публика". Сплотеността на групата ти усилва старанието ти за потигане на общата цел, но това се наблюдава само до определен момент. Появява се и безотговорността. След по-голямата част приятелски взаимоотношения, ти се крепиш на спомени и това те струполява емоционално. Мисля, че знаеш защо - всеки ще те успокоява това, че приятелите ти ще те пазят и подпомагат психическото възтановяване. Вътрешно това струполяване те спира да вършиш нещото, докато не спреш да мислиш за спомените, баща си, а за родената ти цел в психиката, която си си задала, като нещо, което ТРЯБВА да свършиш, ти няма да можеш да бъдеш силна.
Продължи си живота, както е бил с баща ти, не се връщай в спомените. Прави всичко, както е било, но с неговата липса, не очаквай емоционална подкрепа от хората, те гледат само да се представят добре пред теб (тоест можеш да разчиташ само на най-близките, а те за роднините ти) и да спечелят "приятел", на който могат да разчитат един ден, защото са те подкрепили в този труден момент за теб. Мисли. Чрез мисленето се преодолява ограничеността на индивидуалния опит(загубата на баща ти) и човек се издига до всеобхватността на общочовешкия опит.