Болката от любовта...

[samoubiika]

Пиша за 'Болката от любовта' като цяло.Защо избрах да пиша за това?Незнам.Реших,че много хора са изпитвали нещо повечко към човека,с който 'всичко е приключило'.От онази странна пламтяща любов остава незаличимия белег от изгорено.
Повечето тийнове бъркат 'харесването' и тръпката от него с 'любовта'.Близки са,да.Но когато 'обичаш' чувстваш,че неможеш да живееш без този човек.Когато е далеч има една голяма празнина вътре в теб.А когато всичко приключи е най-болезнено.Защото знаеш,че дори и да има втори дубъл,нищо няма да е както преди.В приказките края идва веднъж!А любовта е точно като приказка.Всичко е красиво и розово,но живеем в не толкова розов свят...свят от лъжи и измамници.Градим живота си на факти базирани на измамата...
И ето темите за разбити сърца и несподелена любов се редят и редят,а още няма лек за онова изгореното от любовта.Но най-боли,когато любовта е несподелена.Защо ли?Защото е болезнено да знаеш,че обичаш някой,който никога няма да сподели чувствата ти.Който дори и да целуваш,дори и да ти казва "обичам те",знаеш че не е искрен...Болезнено е.
Болезнено е и когато виждаш безразличието на човека срещу теб.Обичаш го...харесваш го и виждаш колко много НЕ му пука за теб.
Болезнено е да обичаш някой,който ЗНАЕШ,че никога няма да бъде твой.

Решение на тези проблеми няма,а лек за болките е единствено времето.

[mir4eto93]

Наистина несподелената любов боли, то нали имаше една поговорка или лаф Нещо от сорта на " Не плачи, че си загубил нещо, а се радвай, че някога си го имал" ... Гадно е да знаеш, че другия като те погледне и нищо, няма тръпка, искра или дори леко потрепване. Гадно е да обичаш някой и той да те обича, но и на двамата да ви липсва смелост да признаете и накрая нищо ... Боли, когато някой те обича и ти го обичаш, но не можеш да си с него по една или друга причина и тогава всяка усмивка ти коства огромни усилия... Най - боли, когато никой не те е обичал и ти също не си обичала никого ...

[mynichka]

[YouR-Life]

Наистина времето е единственото нещо, което може да излекува болката от любовта, онази голяма празнина. Трябва време, много време. А отоносно любовта и харесването - вече всеки втори "обича'' някои, а дори не го познава. Просто е трaгично... x.X

[Seducti0n]

Дамз, боли, боли страшно много, когато ти липсва тръпката, а на мен точно това ми липсва.
В един момент, свикваш с чувството да имаш човек до себе си, и когато нещата се променят, когато по една или друга причина, този Някой излеле от живота ти, всичко се променя към лошо...Той вече не е там, където е бил до преди няколко дни, часа, минути, секунди...и няма значение дали е сам или с друга, проблема е, че го няма и съм сама, и ми е гадно, и....--тъжно---

[Whyniser]

Значи това с времето бабини девитини.Не говора нито за любов,нито за харесване.По принцип.Човек с които си споделял всичко каквото ти е било на главата,помагал ти е безрезервно,жертвал е нещо в името на другия и е правил много неща за другия.С времето само ще подтиснеш болката.Тя никога не изчезва.И не смятайте прекаленото подтискане значи премахване.Тя си остава вътре в нас.

[jghgh]

Eвала за темата, прекрасна е!
И аз изпитвам ужаса от несподелена любов. Всичко е приключило - беше, квото беше - а беше страхотно. После Той просто изстинал от нищото и сега съм му буквално никаква. Не знам къде отиде това "Не искам никогада ти е гадно", нежните целувки и думите колко съм прекрасна, изобщо.. моя страхотен слаботелесен мечо, който обожавах да си гушкам...
Да, боли от тая шибана любов.. Сега дори не сме събеседници - не си пишем в скайп, явно е решил като е край да е край. Може би е по-добре, но....


Съгласна съм с ™G-Baby™ донякъде. Понякога горчилката изчезва, но спомена за нея си остава, което по някакв начин увековечава болката в сърцето ти. Не е като нищо да не е станало. Мда, времето лекува, болката не я чувстваш, но я помниш и продължаваш поне малко по-различен човек, защото си я срещнал и те е променила. А и това със свикването с болката също го има. Затова според мен всичко е много комплексно и сложно. Затова и съм съгласна само "донякъде" и използвам "понякога"...

Най - боли, когато никой не те е обичал и ти също не си обичала никого ...

Хаха. : ) По-добре ми е да не обичам, вЕрвай мй...

[temptati0n]

Наистина несподелената любов боли, то нали имаше една поговорка или лаф Нещо от сорта на " Не плачи, че си загубил нещо, а се радвай, че някога си го имал" ... Гадно е да знаеш, че другия като те погледне и нищо, няма тръпка, искра или дори леко потрепване. Гадно е да обичаш някой и той да те обича, но и на двамата да ви липсва смелост да признаете и накрая нищо ... Боли, когато някой те обича и ти го обичаш, но не можеш да си с него по една или друга причина и тогава всяка усмивка ти коства огромни усилия... Най - боли, когато никой не те е обичал и ти също не си обичала никого ...

Едва ли някой ще може да го каже по-добре

[anna100]

Хмм...да празнината, за която всички говорят. Да вярно е от опит знам, че тази дупка трудно се затваря.Понякога даже и времето не помага. Според вас вярно ли е, че "любов с любов се забравя" ? При мен и това не помогна. Просто откакто той изчезна, живота ми стана монотонен. Нищо не ми е забавно, просто нищо не е както преди. Когато той беше при мен всичко беше "розово" бях щастлива се едно да дадеш голяма, шарена близалка на дете Може да ви е смешно, но е така. Той беше единственият в очите ми всичко друго беше на заден план, дори и семейството. Толкова прекарани моменти и накрая нищо. Но ЗАЩО? Той за мене беше страхотен.Неговата усмивка, блестящите очи и най - вече загадъчността му.Всичко това ме привлече към него. Но сега сме просто познати. Преди толкова неща се случиха, а сега едно здравей няма... Тъжно ми е и не мога да забравя тези моменти...не мога просто да ги сложа в кутия и да ги хвърля в морето...искам да ги помня, да не ги забравям, но сега като няма продължение какъв е смисъла на всичко това?

[Amore-Mio*]

Не считам съществуването на несподелена любов. Понятието любов го разбирам като много чувства на едно място, взаимни обаче. Обич, болка, страх, ревност, изпитание, идея, ново начало, желание, смисъл и така нататък, но когато съществува единствено болката от едната страна и безразличието от другата - не мисля, че е любов. Но каквото и да е то, боли, наистина. И единствено, времето лекува.

[golden boy]

Болката никога не изчезва.С времето не забравяш, а просто подтискаш чувствата и ги криеш.Дори и да те питат, и ти да отречеш вътрешно знаеш какво изпитваш ..

[YoUcANNOtiMaGiNe]

Хаха - любовта била като приказка. Всъщност да, само че приказка на братя Грим.

[MasterOfPumpkins]

а дори не сте засегнали friend-zone темата. защото да харесваш някого и в същото време да го цениш като приятел води до това, да искаш и да не искаш да го виждаш едновременно. успех с избора..