Извърташ темата, разбира се в своя полза. Няма значение. Първо не съм убедена, че правиш разлика между обич и любов, с това се аргументирам:
Ако за теб да обичаш значи да си нон стоп в еуфория, нищо чудно, че вярваш, че три години стигат.
Любов за мен няма. Грешно си ме разбрала. Привличане има. Склонна съм да приема, че може да просъществува (тя, любовта), не мисля, че съм я срещала, затова и допускам този вариант. Зависи до каква степен си се разкрил пред другия. Колкото не се познавате, толкова по-голям интерес имате един към друг. Интерес->привличане/страст/споделени емоции и т.н. и т.н. Но никога не бих тръгнала да твърдя, че едва ли не продължава цял живот. Are you fucking kidding with me?
Обичта, към родителите примерно, може да съществува, но също може и да не съществува. Познавам не един и двама, които са отрекли да носят имената си. Не ги съдя, нито съм се наела да ги психоанализирам, още по-малко родителите им. Пак почнахме с ''лепването на етикети''-другите са егоисти, а ние сме майка Тереза. Горе зададох въпрос, защо след като първото семейство е толкова важно и ценно, се отделяме, за да създаваме нови с ''избраника на живота си''? Държа да получа отговор.