Цитирай Първоначално написано от Тита Виж мнението
Ааа, ясно. Разбрах те. Хората едно време, които са се женили на по 20г. и надолу, принудени от родителите в повечето случаи, са се познавали. Да, да, разбрах. Екскюзе муа!
Тогава хората са били една идея по-сърцати, а не безбожни егоисти, мислещи главно за себе си. Бракът за тях е имал особено значение и са гледали по друг начин и на самата институция, и на децата си, и на всичко.
Ако днес, за един човек е достатъчно да хвърли око на някоя, за да разруши семейството си, тогава не е било така.
Не твърдя, че е било перфектно, но си има и плюсовете.
Тогава са се научавали да се обичат, уважават и да поемат отговорности.
Днес имаме пълната свобода да избираме и човека, и начина, по който ще се държим с него, а прекалено много от нас я стъпкват с идеята, че такова нещо няма и животът ни трябва да се гради само на секс и изгода, "щото любов няма" или "трае кратко". Любовта не е само пеперудки и песни. Тя е да имаш до себе си човек, на когото му пука, да си наистина в труден момент, а той да е до теб, да се справите заедно и да градите заедно през караници, рев, напасване и несигурност. Тя се крие в уважението, в разговорите, в малките неща, които ви правят специални един на друг, ако ще за светът да сте едни от многото. Ако за теб да обичаш значи да си нон стоп в еуфория, нищо чудно, че вярваш, че три години стигат.