.
Отговор в тема
Страница 3 от 3 ПървиПърви 123
Резултати от 51 до 52 от общо 52
  1. #51
    Извърташ темата, разбира се в своя полза. Няма значение. Първо не съм убедена, че правиш разлика между обич и любов, с това се аргументирам:
    Ако за теб да обичаш значи да си нон стоп в еуфория, нищо чудно, че вярваш, че три години стигат.
    Любов за мен няма. Грешно си ме разбрала. Привличане има. Склонна съм да приема, че може да просъществува (тя, любовта), не мисля, че съм я срещала, затова и допускам този вариант. Зависи до каква степен си се разкрил пред другия. Колкото не се познавате, толкова по-голям интерес имате един към друг. Интерес->привличане/страст/споделени емоции и т.н. и т.н. Но никога не бих тръгнала да твърдя, че едва ли не продължава цял живот. Are you fucking kidding with me?
    Обичта, към родителите примерно, може да съществува, но също може и да не съществува. Познавам не един и двама, които са отрекли да носят имената си. Не ги съдя, нито съм се наела да ги психоанализирам, още по-малко родителите им. Пак почнахме с ''лепването на етикети''-другите са егоисти, а ние сме майка Тереза. Горе зададох въпрос, защо след като първото семейство е толкова важно и ценно, се отделяме, за да създаваме нови с ''избраника на живота си''? Държа да получа отговор.

  2. #52
    Мега фен Аватара на SisiStrange
    Регистриран на
    Apr 2011
    Град
    София
    Мнения
    6 667
    Никога не съм казала, че всички са егоисти, а аз съм майка Тереза. Това е сборна преценка, която, естествено, не обгръща всички. Като цяло обществото ни е такова, че вече семейството не е ценност. Нито децата, нито някакъв вид уважение. Не съм споменала, че няма и друг вид хора. Ако нямаше, щеше да си права.

    Що се отнася до въпрсът ти, пак ще се повторя: Защото хората не се опознават преди да встъпят в брак и го приемат за нещо, към което не е нужно да поемаш отговорност. Ако любовта траеше 3 години, всеки щеше да има по 10 брака грубо.
    Може би не е дори толкова до опознаване, колкото до късметът да срещнеш човек, с когото винаги ти е интересно и можете да правите разнообразни неща. Не винаги срещаш такъв веднага. Твоето твърдение, обаче, не е, че може да не налучкаш от първия път, а е, че любов няма (или, че трае кратко). Което просто не е вярно. Имам достатъчно близки семейства, които ми доказват, че тръпка може да има и след 20 години. Вероятно е в една идея по-различен вид, но я има. И преди съм давала този пример, но нищо не пречи пак: Някогашната ми учителка по рисуване ни канеше с майка ми всяка седмица у тях, бяхме станали много близки. Та нейният дом беше като слънчице. Тези хора се гледаха с такава топлина и нежност, само се смееха и си гукаха като тийнове при все, че са били с около 20-25 годишен брак тогава. Ама за разлика от много семейства сега, всичко си го градяха двамцата. Имаха си хобита, постоянно ходеха нанякъде, създаваха разни неща (тя не се занимаваше само с рисуване, а с какви ли не творчески дейности, както и да е). Може би една от грешките на днешните двойки е, че се задоволяват с нормалното ежедневие и тук таме разнообразяват секса (и толкоз). Това, което разбива семействата и кара хората да търсят други би могло да бъде и свързано със секс, разбира се, но по-често е свързано със скуката и загубата на усещане за нещо ново, което да те кара да живееш. Когато не се допусне това, любовта може да трае свръх дълго. Може би не цял живот (на 20 години няма как да знам), но достатъчно дълго, че да е почти същото.
    Lasiodora striatipes
    Grammostola rosea
    Cyclosternum fasciatum
    Brachypelma emilia
    Acanthoscurria geniculata
    Радослав

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си