- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Връзка
Имам връза от разстояние от 3 години. Много е трудно,много неща се случиха,но се получава така,че още повече явно ще се мъчим,защото двамата постоянно пътуваме и за чужбина. От там идат и проблеми. Аз се кахаря принципно за едно нещо често-че предимно аз го търся. Казах му,че нищо не е даденост в тоя живот и да се замисли какво иска и да си реши. Наскоро имахме малко скандалче,защото едва ли не,като ми дойде на гости,стана единствено по мое настояване и това ме отблъсква. Като цяло даже му казах,че не искам да търпя това. На 21 сме. Защо ли спря да се интересува толкова живо колкото преди? А може би е дошъл краят?
Връзка от разстояние - 3 години мъка, ама сериозно ли?
Сядаш и говориш за последен път с него.
Струва ми се, че тръпката, ако изобщо е съществувала, е изчезнала и вече не намирате смисъл да сте заедно.
Връзка от разстояние - 3 години мъка, ама сериозно ли?
Сядаш и говориш за последен път с него.
Струва ми се, че тръпката, ако изобщо е съществувала, е изчезнала и вече не намирате смисъл да сте заедно.
При връзка от разстояние, всички знаем, колко трудно може да е поддържането на отношенията и контакта между двамата души и че чувствата в някои случаи изчезват доста по-бързо от колкото, ако се виждате и общувате на живо по-често. Чувствата и на двама ви предполагам доста са се променили от началото, но явно неговите са захладнели и то доста. Говори с него и го попитай какво по-точно и как се случило, един вид защо. Изяснете ситуацията и вземете решение как да продължите - заедно или всеки по своя път.![]()
Заедно сте от 3 години и сте на по 21, защо не заживеете заедно?
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Наемете си кашон
Последно редактирано от Azoria : 10-24-2012 на 12:39
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Да, плановете ми са точно такива. След две години, че и по-малко да съм се изнесла. Аз съм в същата ситуация като авторката и затова й давам такъв съвет.![]()
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (:
Ами добре. Само не знам за къде бързаш да порасваш ...
Вместо да си харчиш парите, които печелиш за дрехи, заведения и глезотии, и да излизаш постоянно с приятелите си на ляво и на дясно, ти ще ги харчиш за наем, ток и храна, и ще си седиш у вас, утрепана от работа/учене/домашни задължения (защото някой трябва и да готви, и да пере, и да чисти).
Горния вариант отпада ако работиш за по 3000лв на месец, че да можеш да си позволиш всичко, включително и домашна икономка, която да идва да ти чисти веднъж седмично.
Абе не знам, ама на 21 години да се издържаш сам е много трудно. Особено, ако учиш висше. Адмирирам ви плановете, но не вярвам да се случат. Защото за мен, да се изнесеш от вкъщи, значи да имаш готовност сам да посрещнеш всичките си нужди - разбирай: наем, ток, вода, семестър, телефон, ядене, дрехи, дневни. Естествено, последните нужди може да се поокастрят. Но е смешно да живееш на квартира, а мама и татко да продължават да те издържат.
Ако сте двама, да, може да се скалъпи някакъв бюджет, ама сам човек... зорлем.
This world is spinning around me
This world is spinning without me
And every day sends future to past
Every breath leaves me one less to my last
Мхмм.
Наистина е трудно. Не казвам невъзможно.
Трябва да имаш добре платена работа, която в същото време да не те натоварва много, за да имаш време за учене. Трудно.
Иначе и аз искам да съм самостоятелна. За момента обаче все още разчитам на родителите си. Въпреки че работя, не е достатъчно. Мога да си позволя максимум 9 часа на седмица без това да влияе на следването ми. Успявам сама да си покрия наема, но понякога се налага да ми пратят около 100-200 лева за един два месеца. И все пак не мога да кажа, че съм самостоятелна, въпреки че живея на квартира и работя.
Авторке, говори с приятеля си. Изяснете си кой как вижда бъдещето на връзката ви.
Съжалявам. Не преминавам през линия, която очертавам [!]
Както казах в подобно положение съм като на авторката и не, не бързам да пораствам, но ако това е начина да съм с човека, когото обичам, ще предпочета трудностите пред това да си продължим връзката по този начин. И все някога порастването трябва да се случи, 21 е добре за мен.![]()
Всяка следваща минута е нов шанс да преобърнеш живота си! (: