Децата гледат детски филмчета и анимациики, в повечето от тях е често срещано явлението "обучение", както по езика, така и по други неща като броене, цветове и прочее. Да разговаряш с интелигентен човек обаче няма никаква връзка с четенето според мен. Човека може да е умен, еродиран и добър оратор обаче какъв е смисъла от това ако само за глупости ще си говорите? Пък за техническия английски и бизнеса си има учебници, аз лично говоря за книги тип "художествена литература". Естествено, не говоря за писатели дето имат толкова много тавтология, неточности и други такива грешки или за книги, в които става на въпрос основно кой как се облякъл, с кого ходел и кой филм щял да гледа. Говоря за книгите, с които можеш да се откъснеш от собствения си скучен свят и да се разхождаш по полето примерно, да затваряш буркани с героите или пък да обикаляш Париж и някак си да запомниш някоя малка подробност като височината на Айфеловата кула. Аз това смятам за научаване на нещо. Щото колкото и лесно да е правенето на зимнина, винаги можеш да научиш техния начин (на героите смисъл). А за речника - зависи от книгата и от автора. Ако започне да ползва думи, дето никой няма да ги разбере и половината от страницата ще е заета от непознатите изрази, никой няма да му я разбере и ще си виси из книжарницата като прани гащи. Ако пише като нормален човек, със всичките му там жаргони, е много по-вероятно някой да я прочете и дори да има непозната дума, ти някак си ще я запомниш. И какво значи, и как се пише. Затова казах, че съм съгласна донякъде с онези академици отгоре, но и че не съм, също донякъде.
Абееееее леко объркано го написах, съжалявам за което. :д Дано ме разбереш.