Ще се защитя, като бъда по-конкретен.

Който и да е паралелепипед е призмоподобен. Това е причината определението да е излишно и да задръства описанието. Вярно е, че в българската реч има израз "червен като домат". Но иначе е глупаво да кажем, че един домат е червен, освен ако не искаме да уточним, че не е зелен. Когато някой прочете думата 'домат', той знае, че доматът е червен. Когато някой прочете думата паралелепипед, той знае, че паралелепипедът е призмоподобен.

Оригиналност и предсказуемост
По този въпрос ще кажа, че не се сещам за друго произведение, където някой минава в друга реалност чрез маска. Това не е ли достатъчно, за да кажем, че е оригинално? А ти още не си прочел финала, за да казваш, че си го предвидил. Дотогава не е ясно предсказуемо ли е или не.

Диалозите
Всеки ден в училище някой пита другарчето до него колко остава до края на часа. Това се случва повече от 3 пъти дневно. Това е реалистичен диалог. Ако това се вкара в книга, тя ще бъде скучна или поне глупава. Същото важи и за разговорите за компютърни игри, филми, учене и спане.
Диалогът по принцип трябва да показва черти от характера на участниците в него. Тогава той е смислен, има отношение към историята и е хубаво да бъде поместен в повествованието. От такава гледна точка какъв е проблемът на следното:
"Ако и в другия рейс пак има такива до мен, ще полудея!"
Показва, че героинята не харесва поведението на други двама, но и че им завижда. Освен характера й, това разкрива и нейната мотивация. Казва какво иска и за какво ще се бори по-нататък.
Ако ти се струва нереално се замисли за това - писателят има силата да измисля всякакви персонажи. Всеки говори според характера си. Ти не познаваш хора с всякакви характери. Съвсем естествено и сигурно затова ти изглежда нереално. Това не означава, че няма такива хора. Може би Анабел е необщителна интровертна личност, която има силна задръжка и често е напрегната. Тогава няма нищо чудно, че казва такова нещо на себе си и то по този стегнат начин.
Относно диалогът и с учителката, трябва да имаш предвид, че те тъкмо се запознават. Естествено е по-възрастната да разпитва по-младата какво мисли да прави в бъдеще. Също така, това прави диалогът информативен. Важно е той да е именно такъв, за да може читателят да се потопи в историята.

Описанията
Подмятането ми за обема всъщност се отнася за тях. Също съм на мнението, че има излишни работи, които трябва да бъдат изрязани. Излишни уточнения и недобро преминаване от описание на екстериорна обстановка към описание на неща и действия в дома на Амелия.
Въпреки това ми харесва как баща й се появява, как на вратата й има огледало! Харесва ми описанието на косата й и навиците и свързани с нея (допълват персонажа й и го правят по-реалистичен)! Заради последните три, описанието заслужава да бъде наречено много добро. То е информативно, задълбочено и образно.