Не исках да казвам - "защо винаги лъжат", за да не прозвучи толкова генерално. Но какво му е сложното да кажеш на някого, че не искаш да си с него, а си влюбена в друг и искаш него? Дори и когато съм искал само едно нещо от този човек - никога да не ме лъже, защото му имах доверие и беше ценен за мен. Беше ми най-близкия човек, приятел. Ако кажа, че не ме е страх, че никога повече няма да сме толкова близки с него, ще излъжа. Страх ме е, че този човек няма да бъде повече част от бъдещия ми живот, което е жалко, защото не исках нищо освен да бъде до мен, както и аз до нея, без значение дали сме само приятели или не. И просто така всичко се реши заради една толкова глупава лъжа, подхранвана с времето, жалко че съм така доверчив. Едно просто - "влюбена съм в друг" щеше да направи нещата много лесни и прости и нямаше да се стига донищо подобно.

Много глупаво завършва всичко обикновено, една лъжа води до друга, до трета и накрая излиза извън контрол. Както и стана и всичко приключи по много грозен начин, за което и аз, разбира се, имам вина.

Аз ли само не виждам смисъл да се лъже за нещо такова? Живота не свършва с това, че някой не те обича, любовта минава, приятелството и доверието са нещата, които ми се ще да вярвам, че остават. Няма и да разбера вероятно, защото никой не е докрай честен с мен, много хора просто идват, лъжат, дънят се и заминават от живота ми, не само за момичета става дума. Не, че отдавам голяма значение на това до сега, защото сам съм винаги най-добре, но този път наистина ми стана обидно и много болно, почувствах се предаден и разочарован, тя беше много специална за мен.

Вероятно никога не трябва да и се обадя, нито да я видя, нито да и пиша... а бях свикнал да го правя всеки божи ден. Странно наистина

Свободна тема за коментари и мнения, или просто ей така който, каквото иска да напише