Цитирай Първоначално написано от ShtrudeL Виж мнението
Т.е. ги отсяваш в онова ъгълче на несериозността, с която ги приемаш.
Остави това, че ще имаш уши за грозничките. Ти и с барбитета преди да ги заговориш няма да ти влязат в полза ушите. Какво първо впечатление ти оставят (грозните), за да искаш да стигнеш до това да си ползваш ушите? Ако те не проявят интерес към теб, ти би ли?
Наистина може да е глупаво, но хората явно така сме устроени и не мисля, че е кой знае колко грешно да сме предубедени в това. Всъщност като се замисля си е глупаво, но не съм открилО начин, да го променя поне за себе си. :3
не разбира се. За какво. Малко повлекани ли има... С грознички не си говоря, ако те не ме заговорят. Ест, не им отказвам, захлупвам си очите с ръчичка и започваме да си говорим. Мога да ги слушам цял ден.

Но когато нещо хвърли сянка пред пътя ми - обърна се, погледна нагоре и видя жираф, чернокос и с геометрията на фиданка, чиито копче на дънките закрива клитора (ебаси талиите) - общо взето пръв предприемам стъпка. Стъпките варират, но никога не включат нормален - човечен коментар. А когато нуждата от комуникация е незбежна (касиерка, продавачка, етц), заформяме крайно интересни разговори, но не мога да ти кажа какви, щото никога не ги запомням.