Ох, аз съм последния човек във форума, който някога е бил (или ще бъде) със замаглена преценка, под влияние на любовта. За сметка на това, съм една от първите, които съфорумниците ще нарекат цинична и прекалено реалистична.

С първия ти коментар изобщо не бях съгласна. С този донякъде намирам твоите възгледи донякъде сходни с моите. Никъде не съм казала, че Ивето трябва да става на буквата Ф. Напротив, наблегнахме на мекия тон и разговор. А под разговор имам предвид, не непрекъснато насилване да каже истината, а просто някакво обяснение за държанието/поведението му.

И аз не обичам, когато някой постоянно ми предлага помощта си, казвайки че винаги е до/с мен. Напротив, колкото повече ме насилват, толкова повече убиват и желанието ми за споделяне. Отвратително е. Аз ако искам да споделя нещо, ще го споделя. Изглежда и гаджето на авторката е така, което аз напълно разбирам. Но, това не променя факта, че според мен той трябваше да подметне няколко изречения, в които споменава своите чувства. Това отблъскване и студено държание е обидно, и е напълно нормално авторката да се чувства гадно, особено ако той в началото е бил мил. Разликата в държанието на половинката винаги се усеща и понякога не е особено приятна, особено ако се е променил към отрицателна насока.

Наречи го гордост, но аз не бих търпяла такова отношение и непременно бих изисквала един разговор, който в тази ситуация е наложителен. Дори бих сложила край на връзката.