Наясно съм до там,че знам ,че не искам да бъда отново с нея,защото знам, че ако опитаме ще се караме доста за нещата които се случиха последната година ,за това какво се сме си казали,как сме се наранили разбирам го ,че е така,че момичето с което съм е прекрасно и не заслужава дори да мисля за друга,но не го правя умишлено.Когато се сгодих,бившата ми приятелка разбра доста бързо,поздрави ме ,пожела ми там щастие и т.н и тя сама ми е казвала,че годеницата ми е прекрасно момиче,не ме интересува мнението й ,но е така момичето с което съм е умно и много много красиво,дори не знам какво намери в мен,има цели ,има бъдеще ,страхотна е и бих бил най-големия щастливец на света ,когато се омъжи за мен,има време не бързаме ,но просто реших й предложих тя каза ДА и сме сгодени от няколко месеца,то стана много бързо ,не ни беше чак толкова дълга връзката то и сега не е ,но е любов и знам,че е момичето за мен,но просто когато видя бившата всичко се връща и ми се иска пак да бъда онова момче,което ставаше сутрин и просто тръгваше нанякъде с приятелката си,хващахме влака,автобуса или с колата заминавахме просто ей така да бъда пак толкова импулсивен и т.н,ясно ми е че сега съм по-голям това беше преди повече от 3 години и че не ми отива да се държа като влюбен хлапак,но когато я видя просто ставам друг .. и това ме тревожи !