Приятелят ти е толкова прав, че няма накъде.


Само това ще кажа, понеже нямам настроение да изчета всичко останало.
Но е прав.
Прав, прав, прав.
Понеже любовта не е перфектна и абсолютна никога - ние се стремим тя да е такава, както и като цяло в живота искаме абсолютни, божествени неща, а не можем да ги достигнем. Само да ги наподобим. Точно както човекът е подобие на Бог, а не негово копие и цял живот се стреми към небето...
И тъй като любовта ни е чисто човешка, присъстват тези неща с ego boost-а, със слабостта на характера, която укрепва, когато виждаме как някой гине за нас и се почувстваме по-велики. И сякаш от някаква милост решаваме да не го мъчим още и още - ако не сме жестоки и крайно комплексирани.

Но да, приятелят ти е напъъълно прав. Ама напълно.


И да, нека бъдем обичащи и мечтаем за по-чисти човешки отношения, където подобни неща липсват. Защото е напълно възможно подобни неща да липсват... Да няма такова отношение, изкривяващо любовта ни.
А то иначе е ясно, че когато обичаш страдаш. Човекът до теб те наранява я съзнателно, я несъзнателно. Ако не го обичаше, никога нямаше да страдаш все пак : D Никой не страда за някого, когото не обича.