Преди много време...

[Тита]

Без да тая никакви лоши чувства, нито с цел да те обидя - винаги съм смятала романтиците за вятърничави, за хора, подвластни на емоциите си, които не мислят много-много за последиците и отговорността. Пак казвам - никой не обиждам. И в друга тема мисля, че писах - тъй като не съм романтичка, нито оптимистка, а по-скоро реалист граничещ с песимизма, любовта съществува за хората, които един вид са и се ''оставили''. И така ''Любовта'' или по друг начин казано, първичната емоция, съществува в зависимост колко точно двама души са се разкрили един пред друг. Колкото повече знаеш за другия, толкова по-безинтересен започваш да го виждаш. Така че, да.....

мисля, че когато някой тъгува прекалено искрено и явно пред теб, губиш интерес, защото заставаш на по-връхно място в отношенията, чувстваш се по-обичан и не изпитваш нужда да обичаш.

Вчера или завчера гледах тема (тук), в която някакво момче казва, че има сериозна приятелка, но страстта липсвала и един вид се утешил при друго момиче. А защо страстта липсва ? Едва ли ще мисли същото, ако примерно прекара повече време и с второто момиче. Разбира се, че всички хора са различни и може просто втората да му е допаднала повече, но не е ли вярно, че познава приятелката си твърде много и просто не изпитва вече такъв интерес към нея ?