Искам да попитам нормално ли е ,след повече от година раздяла ,когато видиш даден човек още да изтръпваш.Имах идеалната връзка повече от 2 години всичко беше супер ,докато един ден се скарахме за най-голямата глупост и се разделихме,оказа се както винаги ,че проблема не е бил това а още милион и безброй ,но се разделихме доста кофти ,казахме си ужасни неща,наранихме се и повече от 6 месеца не се видяхме,не се чухме.И двамата продължихме аз вече 9 месеца имам много хубава връзка,един ден реших да я потърся преди няколко месеца и се оказа,че точно се е разделила с приятеля си,имахме доста проблеми заради това момче ,след като се разделихме ,след около месец тя почна да излиза с него ,а той наистина не я заслужаваше и аз й го казвах, но тя си мислеше ,че искам да ги разделя.Когато се видяхме тя ми се извини,че не ме е послушала и че той е бил най-голямата й грешка,извини ми се ,че ме е наранил и т.н.Продължихме да поддържаме някаква връзка,чуваме се от време на време,пишем си ,излизаме ,рядко но все пак го има.Защото както тя така и аз имаме доста голямо уважение един към друг,както и към семействата ни,преживяхме доста заедно,пораснахме заедно,променихме се ,влюбихме се .Цялата ни връзка беше като приказка,буквално нямаше кой знае колко караници,просто се радвахме един на друг и се забавлявахме.Винаги когато я виждах сърцето ми се свиваше ,това беше всеки път ,всеки ден когато я видя в продължение на 2 години и половина,но после тя се промени,реши че иска както тя ми обясни "Да си поживее",защото когато се събрахме тя беше малка на 16 години аз съм 3 години по -голям от нея,никога не сме се наранявали ,изневерявали или нещо такова.Бяхме истински щастливи ,но приятелките й постоянно говореха за това ,че е малка ,че не трябва да има сериозна връзка,че трябва да си поживее,най-вече й говореха за това какъв съм бил преди,защото имах кофти репутация ,доста момичета ,доста простотии ,но това беше преди да я срещна.Те й говореха,че още съм такъв и т.н,тя уж не вярваше ,но накрая се предаде.Вече сме разделени от много време ,но днес се видяхме случайно и прекарахме няколко часа заедно ,хапнахме ,разходихме се,поговорихме си и все едно никога не се бяхме разделяли,усетих как сърцето ми бие точно както преди.Видях начина по който ме гледаше,видях как очите й блестяха,исках да я целуна ,исках да е моя отново,но си спомних как ме остави в много труден момент за мен,имах рак доброкачествен де,но все пак операцията беше доста тежка ,имах нужда от нея,но тя си тръгна и не мога да забравя как ме остави,имах нужда от нея като приятел,като момичето което беше там винаги.Не мога да й го простя !! Днес нещо се шегувахме ,тя се познава с приятелката ми и аз обичам приятелката си ,тя е прекрасно момиче,та ме попита как са нещата аз й казвах,че са прекрасни ,че всичко е идеално ,че сме сгодени,при което аз я попитах дали тя си има някого и тя каза ,а не не ми трябват живея си и аз я попитах "Обичала ли си някого след мен?" и видях как очите й се напълниха и тя каза " Не,никой още не е заслужил ,да ме опознае,както ти ,а и никога няма да ми бъде както с теб,ти си заслужаваше всяка сълза която съм проляла,че и повече,но сама си го направих" .. имах чувството ,че сърцето ми се разби отново,съжалявам май стана доста дълго ,просто не мога да кажа на приятелите си ,защото ще ми кажат,че тя не си заслужава,че ме нарани ,че си тръгна ,че е станала курва,наркоманка и какво ли още не,а имах нужда да кажа.. извинявайте ,че стана дълго ,благодаря на всички които са го прочели и се извинявам ,за грешките ,но ме болят очите и не виждам добре,а й са ми пълни със сълзи .. Благодаря !