Нз, намерих си някой, който ме обича, каквато съм. Знае защо се държа по еди-какъв-си начин и защо, разбрал ме е.
Нали жените имали нужда да са обичани, не разбирани.. Ама ако и двете неща ги има, още по-добре : D
Може би в това е есенцията на нещата - не да се променяш - защото това не вярвам как може да стане - аз не вярвам! Все едно да вървиш срещу основите на къща - ще я подринеш, вместо да се промениш. По-скоро трябва да намериш някой, който да те обича и такава. И ти също да обичаш човека до теб, дори да е труден за обичане. Нз. Така си мисля поне.
Уморително ми е да съм някоя друга, защото най-вече искам да бъда приемана, а моето аз си е такова - "fucking crazy" и неуравновесено. И предпочитам да ме търпят, а не да се опитвам да бъда друга, да бъда "нормална", "истинска жена", да спазвам на Кобилкина предписанията и т.н.
То ако е така няма ли да е по-добре да си умра сама, отколкото да съм нещастна.
Не, че ще съм щастлива да съм сама де, но така или иначе ще се стигне до някакъв компромисен вариант [все някога].



Върви ми на откровения днес :д