Не си се представям да бъда с мъж без пари, но с голямо сърце.
Не си се представям и с мъж без сърце, но с тлъста банкова сметка.
Златна среда му викали. Не съм с приятеля ми, за да бъда негова държанка, в никакъв случай, но ми е приятно периодично да ми плаща сметките. Да ме води по вечери. На кино. По заведения. Вдига и моето, и неговото самочувствие. Някакви дребни, но хубави жестове са тва и не знам как биха се изразили с абсолютна липса на пари. Приятелят ми е невероятен и си го ценя като човек на първо място, но няма как да отрека, че мисълта, че работи, изкарва пари и заделя едната част за нас, за някакви наши си забавления и излизания, не ме блазни.
Въобще, тва за "живеем в свят на парите" е адски глупаво. Парите идват и си заминават, един ден имаш много и си позволяваш най-различни глезотии, утре нямаш 2 лв. да се усмихнеш. "Не става само с ядене, трябва и акъл" - ако си амбициозен, ако умът ти щрака, ако си адаптивен и не се предаваш пред първия финансов срив, ми се вдигнеш на крака и се замислиш как можеш да си стъпиш на краката отново, един ден парите пак ще дойдат при теб. Винаги е така.