Самотен :(

[AirCrafter]

Здравейте, искам да споделя моите проблеми просто. Те не са само за любовта. На 17 години съм и нямам никой до себе си, дори и приятели. Преди време имах компания, с която излизах, но постепенно хората в нея намаляха и от 10-15 човека, останахме двама. Аз и още едно момче, който всъщност ми стана най-добър приятел в последствие, но не за дълго. Скарахме се с него по-късно и вече година си седя в нас. Също имам проблеми с момичетата, вече с 4-5 момичета си пиша и всички ме отрязаха. Една, от който беше много красива и знаех, че шансът ми е малък с нея, защото сигурно има още 100 обожателя, но другите бяха съвсем нормални. Аз дори не мога да си престава, какво бих правил с едно момиче, когато нямам други приятели, къде бихме излезли, за какво ще говорим, когато моето ежедневие е еднообразно до безобразие.
Та въпросът ми е дали бихте тръгнали с едно момче, като мен? Как бихте гледали на такъв човек? Как мога да си намеря компания?

Мерси за отговорите.

[Chacho]

Ходиш и на даскало, нали? Там нямаш ли някакви контакти?

[Anonys]

Запознай се с други хора. Светът не е свършил

[forside1]

Занимавай се с неща които ще те срещат с други хора, спорт,изкуство.Участвай в групови проекти в даскало,все нещо ще ти помогне. На дали ако цъкаш компютърни игри по цял ден примерно ще намериш хора с който да излезеш.

[Amore-Mio*]

На нас момичетата ни харесват уверени и уважаващи себе си момчета - ти не си от тях.
Стига си хленчил! А се стегни и поработи над себе си, и самочувствието си. Да не би да си мислиш, че като си седиш във вас, любовта или приятелството ще ти почукат на вратата? Излез, поразходи се. Все имаш някакви познати - излизай с тях. И така ще си изградиш приятелства, и ще си намериш компания.
А с момичетата не прибързвай, не досаждай и така нататък.

[AirCrafter]

На нас момичетата ни харесват уверени и уважаващи себе си момчета - ти не си от тях.
Стига си хленчил! А се стегни и поработи над себе си, и самочувствието си. Да не би да си мислиш, че като си седиш във вас, любовта или приятелството ще ти почукат на вратата? Излез, поразходи се. Все имаш някакви познати - излизай с тях. И така ще си изградиш приятелства, и ще си намериш компания.
А с момичетата не прибързвай, не досаждай и така нататък.

Да, но как? Когато аз трябва да поканя, някого на среща ставам хипер стеснителен и срамежлив, и като цяло съм такъв. А на момичетата не съм досаждал, просто сме си писали.

[Chacho]

Еми не бъди срамежлив и притеснителен. Няма от какво да те е срам. Ако те отрежат - те губят. Пък и хората не отказват чак толкова често, просто явно ти е паднало самочувствието. Викни някой от даскало след училището да правите нещо - кафе, спорт, разходка.

[notlike]

Може да изчакаш да стигнеш дъното, та оттам да се тласнеш нагоре, ако искаш. Ако ли пък не искаш - си стягаш задника и почваш да работиш усърдно върху себе си. Не прави нещо, защото другите така искат. Не прави нещо, за да се харесаш на другите, прави го, за да можеш САМ да се харесаш. Опитай се да бъдеш различен, така ще можеш да се пребориш със 100 обожатели. Няма да влезеш в общата графа. Отделно, приятели се правят, като си социален - записвай се в различни извънучилищни проекти, регистрирай се в различни форуми, съвпадащи с интересите ти, почни да ходиш на форумните срещи и така. И аз понякога се ядосвам за много неща, но знам, че един ден всичко ще се нареди в моя полза. Просто почни да мислиш позитивно и ще видиш резултатите - може да почакаш, но знай едно - това, което ти се случва днес, е резултат от това, което си постигнал вчера. Късмет ти пожелавам! Вярвам, че можеш. Всеки може. Важното е да поискаш нещо и да направиш всичко възможно то да се случи!

[AirCrafter]

Еми не бъди срамежлив и притеснителен. Няма от какво да те е срам. Ако те отрежат - те губят. Пък и хората не отказват чак толкова често, просто явно ти е паднало самочувствието. Викни някой от даскало след училището да правите нещо - кафе, спорт, разходка.

И как да преодолея срамът ми и чуството ми за притеснение?

Може да изчакаш да стигнеш дъното, та оттам да се тласнеш нагоре, ако искаш. Ако ли пък не искаш - си стягаш задника и почваш да работиш усърдно върху себе си. Не прави нещо, защото другите така искат. Не прави нещо, за да се харесаш на другите, прави го, за да можеш САМ да се харесаш. Опитай се да бъдеш различен, така ще можеш да се пребориш със 100 обожатели. Няма да влезеш в общата графа. Отделно, приятели се правят, като си социален - записвай се в различни извънучилищни проекти, регистрирай се в различни форуми, съвпадащи с интересите ти, почни да ходиш на форумните срещи и така. И аз понякога се ядосвам за много неща, но знам, че един ден всичко ще се нареди в моя полза. Просто почни да мислиш позитивно и ще видиш резултатите - може да почакаш, но знай едно - това, което ти се случва днес, е резултат от това, което си постигнал вчера. Късмет ти пожелавам! Вярвам, че можеш. Всеки може. Важното е да поискаш нещо и да направиш всичко възможно то да се случи!

Да, но ти как би реагирал ако разбереш, че аз нямам приятели и ти трябва да излизаш с мен? А кой форум по-точно?

[Amore-Mio*]

Да, но как? Когато аз трябва да поканя, някого на среща ставам хипер стеснителен и срамежлив, и като цяло съм такъв. А на момичетата не съм досаждал, просто сме си писали.

Престани да бъдеш такъв.
Не можеш цял живот да си затворен, като че ли си в клетка, само защото си стеснителен и срамежлив. Всички сме минало - от такъв или подобен период, но се изисква воля и желание, за да се измъкнеш от такава ситуация.

[Amore-Mio*]

Да, но ти как би реагирал ако разбереш, че аз нямам приятели и ти трябва да излизаш с мен? А кой форум по-точно?

Щом съм с тоя човек - няма да ме бърка дали има приятели или не.
Аз излизам с него, избрала съм него, заради самия него /ех, че повторения/, така че все ми е тая дали има компания, дали има приятели.

[Chacho]

И как да преодолея срамът ми и чуството ми за притеснение?

Като спреш да очакваш нещо от хората. Приеми, че винаги ще има риск в тоя живот и че рискът не е лошо нещо. Грам да не ти пука, не си мисли, когато вършиш нещо, какво ще кажат другите и дали правиш добро впечатление. Заеби чуждото мнение. Само-чувствието го имаш, когато усещаш нещата самостоятелно, без да имаш нужда от чужда оценка. И ще ти е от полза да се насилиш първоначално, щото притеснението изчезва чак след като се изправиш очи в очи с него.

Сериозно, предложи на някого да излезете да се мотаете. Няма нищо нередно в това, въпроса е да се забавлявате и да убивате време. Ако ти откажат, значи нещо им не работи телевизора, да отказват забавление. Било то някой приятел или някоя яка мацка.

[Alchemist]

Гледай себе си вместо нон-стоп да се концентрираш над това как нямаш приятели и момичета и общо взето се научи как да гледаш над 'негативните' неща в живота ти като предимства.. Мисли за кинти, успех и реализация, другите неща сами ще си дойдат по местата, това мога да ти го гарантирам на 100%. Трябва ти самочувствие в тоя живот - нещо което очевидно ти липсва, а истинското такова се придобива като направиш нещо от себе си и спреш да бъдеш малка путка.

[fenastz]

Излез от дома си като начало.

[JoLLiE92]

Развий самочувствие, както и покритие за него. Няма нищо по-антисекси от мъж без самочувствие.

[notlike]

И как да преодолея срамът ми и чуството ми за притеснение?



Да, но ти как би реагирал ако разбереш, че аз нямам приятели и ти трябва да излизаш с мен? А кой форум по-точно?

Не знам, пич, не съм жена, за да ти кажа. Но аз попринцип обичам да си изграждам собствено мнение за хората и честно казано не ми пука кой какво мисли. Ако съответният човек си заслужава вниманието, чувствам се на място в неговата компания и не деградирам, ми е все тая какво говорят другите за него. Не можеш да живееш вечно за хорското мнение, тъй като винаги ще те оценяват по тяхната система, а критериите винаги ще са различни от твоите. А за това кой форум да посещаваш, не знам. Не съм теб. Аз се интересувам от технологии, новини и прочие - затова и в такива сайтове влизам. Навремето се занимавах малко и с езотерика и подобни. Приоритетите сам си ги избираш, но пак ти казвам - ние можем да ти налеем много информация в главата, но ти ако си си решил, че ще играеш ролята на социален аутсайдер, никой не може да те извади оттам. Има една много умна приказка и те съветвам да разбереш смисъла й добре: "Ако сам не си помогнеш, и Господ не може да ти помогне".

[Godzilla]

И как да преодолея срамът ми и чуството ми за притеснение?

Като промениш в себе си това, което не харесваш, за да можеш да добиеш самочувствие. Тогава срамът ще изчезне сам. Може да си повтаряш, че ако не се получи нищо, тази/този/тези от които те е било срам, няма да ги видиш никога отново.

След това се научи да бъдеш отхвърлян. Излизай с мисия да заговориш всяко момиче, което ти хареса. Просто нещо. Дори и един простичък въпрос. Без да те интересува, че ще те отхвърли. Това е и целта. Ако те отхвърлят, пожелаваш ѝ всичко добро и преминаваш към следващата. След време няма да ти прави впечатление.
Ами ако не те отхвърлят?

Преди време с приятел играехме една игра. Излизаме на бар/дискотека. Аз му давам 50лв в началото на вечерта и за всяко момиче с което завържа някакъв по-смислен контакт, той ми връща по 10. Ако не заговоря 5 момичета до края на вечерта - губя пари. Така се научих да приемам отказа, а и се запознах с много нови хора. Жени предимно.

[roni9043]

авторе писах ти на лс, надявам се да ми отговориш

[JoLLiE92]

Godzilla , отличен план! : )

[dulcinea17]

Другите са ти писали, ще ти го кажа и аз - опитай се да преодолееш стеснението и срама си, започни да излизаш и да се срещаш и с други хора.Щом преди си имал компания значи не си чак толкова затворен тип.
Колкото до това дали бих излязла с момче като теб - да, защо не. И какво означава какво ще правим само ние двамата или какво ще си помисли щом нямам приятели? Щом намериш правилното момиче за теб то ще те хареса такъв какъвто си. Можеш да се сприятелиш с нейната компания и тя да ти помогне да преодолееш в себе си задръжките си и да се покажеш такъв какъвто си))
Не се предавай и не си пълни главата с глупости! Животът е толкова хубав, радвай се на малките неща, търси щастието навсякъде около себе си - колкото и клиширано да звучи това. Сигурна съм, че ще се справиш!

[IliyanaB]

Ами като за начало се запиши на спорт Или пък бъди себе си , бъди забавен ... изпъквай по някакъв начин!Ако нямаш време или не ти се занимава със спорта ,трябва да се постараеш повече! Имам предвид не става ей така да щракнеш с пръсти и да си заобиколен от приятели и все пак се опитай да възстановиш старото приятелство Мисля ,че то е едно от вечните неща(като изключим надежата,която и нея не трябва да губиш). Колкото за момичетата ... да разбирам те ,че не искаш да си сам ,но има и добра страна на всичко ,което ти се случва така че няма смисъл да се чудиш/съжаляваш! Всичко ще си дойде на мястото все някой ден.

[Blab]

Като спреш да очакваш нещо от хората.

)

няма да се изказвам по темата, защото не съм я чела подробно, да не кажа хич. но съм била там, да. понякога се връщам. циклично е, като животът. другият не е по-значим от теб (само защото ти така го определяш) - започни от тук.
хареса ми това за убиването на време. действително е така. поне го споделям като усещане. другият (може да) ти е ценен, когато предизвиква нещо в теб, когато нарушава покоя ти (ако изберем аналаг от физиката).

//и разни други неща, за които съм твърде неадеквата в момента.

успех!)

[love_brd0]

Преди време имах подобен проблем.Цяло лято си стоях у нас на компа,пълнеех и не излизах...все казвах,че нямам с кой,а всъщност дори не се бях помъчила да потърся контакт...едва това лято осъзнах какво всъщност съм изпускала!
Като за начало...СТЕГНИ СЕ! Ако има нещо,което не харесваш в тялото си...промени го...започни да ходиш на фитнес,примерно..там можеш да се запознаеш с много хора и да получиш полезна информация,да обменяш опит...и не забравяй,че истинските диаманти могат да се различат само от истински майстор! ;]]

[DennisCobain]

На нас момичетата ни харесват уверени и уважаващи себе си момчета - ти не си от тях.

Bitch, please.. Не всички момичета са като теб.

[JoLLiE92]

Bitch, please.. Не всички момичета са като теб.

Кво , трябва да харесваме мъж, който няма елементарно самочувствие? Имаше едно момче, което постоянно ми се извиняваше като каже нещо и като казах не го казвай това през две изречения и той "извинявай, няма повече" ..... смешно си е. Мъжът ми трябва да ми е опора, а не да му бърша сопола.