заобикалях темата, но и аз ще си кажа накратко:

на мен ми е достатъчно ограничаващо, че завися от въздух и вода, след това храна и прочее живителни. потискат ме обществени порядки, социални норми и ритуали, езикът, човешката природа... знам, че може да ти липсва това, което не познаваш, но много по-осезаемо/плътно/физическо е усещането, когато си го срещал/изпитвал/вкусвал някога. това за мен.

иначе съм твърдо против опитите и въобще дръзновенията за опити да променяш когото и да било. ти не знаеш по-добре как се живее, не знаеш как другият чувства, какво мисли, от какво се нуждае (тялото и съдържимото му). ненавиждам играта на Бог, която хората си умират да играят. и аз съм я играла някога, да, но съм била на други години. не можеш да се бъркаш на другия. по никакъв начин. (освен, ако не си му попечител, а интимният партньор не е такъв:Д)

и да изляза от абстракциите:
в живота ми има употребяващи, няма зависими. не се изживявам като спасителка. ценя чистия ум. нека всеки си бие главата, затова е животът, в крайна сметка;