ми знам че не съм в плен на някакво нещо извън мен.. или поне минимално съм в контрола на нещо извън мен.
аз наистина искам да контролирам живота си, страх ме е, че някога няма да мога да го правя, зат'ва и съм негативно настроена към наркотиците.

мн. ми харесва обяснението на екстази, съгласявам се и че като се напукаш на купон е по-весело.
някак си, падат задръжките, тва онова

ама защо и мотивацията да трябва да си я "вливаш" някъде отвън? е тва вече е притеснително. желанието за работа, живот, радостта да ти идва от някаква доза - независимо грамаж трева ли е, линийка ли е, или не дай си, най-лошото - хероин.

и да, знам какво е наркотик, аетърнал (english malfunction ftw), ясно ми е. само дето шоколадът все пак не вярвам да те докара до това състояние. сми', шоколадът да ти е стимула да работиш и тн. просто не е така, бе, хора. нали за т'ва доктори, лекари, статистици и т.н. всичко до един са "не на наркотиците", а не "не на кафето, шоколада". проучвано е, има си някъв резон да не приравняваме зависимостта към цигара към зависимостта към джойнт и нещо от тоя сорт.


идеята е, че всяко нещо, без което не можеш да се справиш с деня/проблемите е много вредно за теб и това е тъжно. в тва число антидепресанти, хапчета, сънотворни.. също са гнусни.
но пристрастяване към книги и шоколад да ми сравнявате с ежедневно пушене на мара.. деа знам.