Цитирай Първоначално написано от бисквиткаaa Виж мнението
Не ме е страх, че мога да бъда отхвърлена, свикнала съм, но ме е страх, че ненавистта ми към хората ще се повиши още повече. Не знам какво да правя вече, трудно ми е и колкото да съм стискала зъби до сега, не мога повече...
чувам те.
в един момент просто трябва да се откажеш от опитите, от очакванията си(за нещо, което не си виждала/срещала, нещо, което не съществува). светът е такъв, ти си такава. не можеш да го промениш, не трябва да се променяш (защото бягайки от себе си, прекроявайки се, се отдалечаваш от опорната си точка, от състоянието си на покой, съответно - от щастието). вземай си това, което можеш, оставяй това, което решиш.
//дотук стига моята "мъдрост". успех!)