Любовта ми изстива...

[Godzilla]

Аз съм на 22, а той е на 23. След празниците той пак заминава, а аз оставам тук, за да си свърша бакалавърската степен. В момента не е ясно колко често ще се виждаме, преди аз да завърша. За бъдещето говорим постоянно. Планът е аз да отида в Германия при него.

Връзката ни е на 5 години.

Цифрите, които си написала са много смущаващи по редица причини. Малко ме е страх да съм искрен с теб в момента, защото в подобна ситуация, нещо такова може да се разбере погрешно, но в крайна сметка, ти затова си писала тук. Защото искаш да чуеш мнения. И имай предвид, че това, което ще напиша е точно това. Лично мнение и лични наблюдения.

Аз също имах 6 годишна връзка. Дори бях с 1 година по-голям от него като приключи. Любовта, такава каквато е по филмите, отдавна беше изчезнала от връзката ми 3 години преди края ѝ. Моята връзка не е единственото доказателство на този факт. Че дългите връзки между млади хора, просто се изчерпват и стават рутина. Младите хора не искат рутина. Те искат "да живеят", което "живеене" е друг въпрос. Гледайки възрастта на която сте се обвързали е нормално да сте имали по 1, най-много 2-ма предишни сексуални партньори. Това тежи с времето. Седиш, гледаш жени/мъже по улицата и просто се чудиш какво ще е с тях. Ако не ти е натежало до сега, ще ти натежи. На него също му тежи. Изкушението чака зад ъгъла тогава, когато най-малко го търсиш. Не искаш да ти натежи след време, когато вече си на 30 години, нали? А представяш ли си ако на него му се пречупи ангела тогава и не издържи на изкушението? Гръм от ясно небе. Сериозни връзки в такава възраст са безсмислени, защото много рядко (в моя житейски опит и наблюдения - никога) се задържат и са истински. Сериозните връзки в подобна възраст са водени от грешни подбуди. Интереси, спокойствие, сексуални контакти, примиряване, защото "и по-лошо има" и т.н. И като се срине тая връзка става много лошо, защото:

1. отношенията се разпадат, защото от опити да се закърпят отношенията, връзката на края се превръща в мъка и хубавите моменти просто се изпаряват от съзнанието и остават само на снимките и в чат логовете.
2. разбито за първи път сърце на 30 годишна възраст може да срине човек психически. Аз знам как ми се отразява на мен, а още нито съм на 30, нито ми е за първи път.
3. в моя опит, връзките изграждат характера. 1 единствена връзка в толкова ранен етап от живота, точно тогава, когато се изграждат характерите и хората намират себе си е много подвеждащо начинание. Виждам как приятели и приятелки падат като круши, без извинение, защото на 26 години за първи път им разбиват сърцето, а преди това ми се чудеха "как може да реагираш така", "да не е единствена, успокой се" и т.н. подобни врели не кипели.

Замисли се, дали искаш да се поддадеш сега на чувството, че нещо не върви и да го оставиш да се развие известно време, за да се подсигуриш, че не е лъжливо, или искаш да се залъгваш, да кърпиш, да шиеш връзката, докато накрая вече ти писне да кърпиш и да шиеш, а решиш да се откажеш. При такъв развой, ако погледнеш назад, ще видиш колко по-рано е трябвало да приключиш нещата, а просто не си е заслужавало да се кърпи. Ако се стигне до кърпене - просто недей. Навика ще отмине, но в процеса на кърпене на отношенията, хубавото ще изчезне. Няма какво толкова да спасяваш. Нямате нито деца, нито брак, все още. Сега е най-лесно да станеш и да си тръгнеш от връзката, било то и със сълзи на очите. По-добре е така, отколкото да се мъчиш и самозалъгваш.

Това горното го казах, за да го имаш предвид ако се стигне до подобен момент, защото опита ми показва, че до този момент при описаните от теб обстоятелства ще се стигне, рано или късно. Сега, просто трябва да дадеш време и да видиш, както TheBeliever спомена, дали чувствата не са лъжливи. Ако не са... виж какво писах по-горе.

И сега примери и факти, отново от лични наблюдения на хората около мен.

1. Един познат беше с приятелката си от училище. 16 години заедно. Първа любов. Първи сексуални партньори. Заедно живееха, заедно заминаха за чужбина да работят след като завършиха университета. Много щастливи. Родиха си детенце. В момента са заедно единствено заради детето. Не могат да се траят. Изпитват ненавист един към друг. Сигурен съм, че не помнят доброто от връзката си, освен очевидното. Той имаше афера, сигурно и тя е имала афера. Той дори ѝ е казал в лицето, без за момент да се замисли. Каза нещо, което ще ти кажа и аз в края на този пост.

2. Колкото и двойки да съм видял, които са бързали с брак, деца и т.н., всички са нещастни и или са останали във връзката заради децата, или са се разделили и сега се чудят какво да правят, защото жена на 21 години, разведена с дете... не е много търсена, честно казано. Още повече, че тя заради детето е лишена от почти всякакъв социален живот и до голяма степен от кариерно развитие. Възможно, но много трудно и напълно изключено, ако се справя сама.

И това, с което искам да завърша е, че аз, след 6 годишната си връзка, за 1 година в една не особено здравословна връзка, успях да намеря много повече общи неща и да си допадна много повече с момичето, отколкото в предишната 6 годишна връзка, в която седях защото ми беше "спокойно" и защото "то с всяка дълга връзка става така". Не позволявай да бъдеш водена от грешни чувства. Все пак става въпрос за твоя живот. Ако се колебаеш за нещо - направи го, но поне малко прецени риска. Не искаш после да си на другия бряг и да съжаляваш, че си го направила и няма как да го поправиш.

Това е така и без фактора разстояние. Важното в случая е колко държи авторката на връзката си. Защото след 5 години не става въпрос само за едната тръпка.

Понякога една тръпка може да е по-важна за един човек, отколкото една дълга връзка, която е изгубила тръпката си.

[fenkaaa]

Цифрите, които си написала са много смущаващи по редица причини. Малко ме е страх да съм искрен с теб в момента, защото в подобна ситуация, нещо такова може да се разбере погрешно, но в крайна сметка, ти затова си писала тук. Защото искаш да чуеш мнения. И имай предвид, че това, което ще напиша е точно това. Лично мнение и лични наблюдения.

Аз също имах 6 годишна връзка. Дори бях с 1 година по-голям от него като приключи. Любовта, такава каквато е по филмите, отдавна беше изчезнала от връзката ми 3 години преди края ѝ. Моята връзка не е единственото доказателство на този факт. Че дългите връзки между млади хора, просто се изчерпват и стават рутина. Младите хора не искат рутина. Те искат "да живеят", което "живеене" е друг въпрос. Гледайки възрастта на която сте се обвързали е нормално да сте имали по 1, най-много 2-ма предишни сексуални партньори. Това тежи с времето. Седиш, гледаш жени/мъже по улицата и просто се чудиш какво ще е с тях. Ако не ти е натежало до сега, ще ти натежи. На него също му тежи. Изкушението чака зад ъгъла тогава, когато най-малко го търсиш. Не искаш да ти натежи след време, когато вече си на 30 години, нали? А представяш ли си ако на него му се пречупи ангела тогава и не издържи на изкушението? Гръм от ясно небе. Сериозни връзки в такава възраст са безсмислени, защото много рядко (в моя житейски опит и наблюдения - никога) се задържат и са истински. Сериозните връзки в подобна възраст са водени от грешни подбуди. Интереси, спокойствие, сексуални контакти, примиряване, защото "и по-лошо има" и т.н. И като се срине тая връзка става много лошо, защото:

1. отношенията се разпадат, защото от опити да се закърпят отношенията, връзката на края се превръща в мъка и хубавите моменти просто се изпаряват от съзнанието и остават само на снимките и в чат логовете.
2. разбито за първи път сърце на 30 годишна възраст може да срине човек психически. Аз знам как ми се отразява на мен, а още нито съм на 30, нито ми е за първи път.
3. в моя опит, връзките изграждат характера. 1 единствена връзка в толкова ранен етап от живота, точно тогава, когато се изграждат характерите и хората намират себе си е много подвеждащо начинание. Виждам как приятели и приятелки падат като круши, без извинение, защото на 26 години за първи път им разбиват сърцето, а преди това ми се чудеха "как може да реагираш така", "да не е единствена, успокой се" и т.н. подобни врели не кипели.

Замисли се, дали искаш да се поддадеш сега на чувството, че нещо не върви и да го оставиш да се развие известно време, за да се подсигуриш, че не е лъжливо, или искаш да се залъгваш, да кърпиш, да шиеш връзката, докато накрая вече ти писне да кърпиш и да шиеш, а решиш да се откажеш. При такъв развой, ако погледнеш назад, ще видиш колко по-рано е трябвало да приключиш нещата, а просто не си е заслужавало да се кърпи. Ако се стигне до кърпене - просто недей. Навика ще отмине, но в процеса на кърпене на отношенията, хубавото ще изчезне. Няма какво толкова да спасяваш. Нямате нито деца, нито брак, все още. Сега е най-лесно да станеш и да си тръгнеш от връзката, било то и със сълзи на очите. По-добре е така, отколкото да се мъчиш и самозалъгваш.

Това горното го казах, за да го имаш предвид ако се стигне до подобен момент, защото опита ми показва, че до този момент при описаните от теб обстоятелства ще се стигне, рано или късно. Сега, просто трябва да дадеш време и да видиш, както TheBeliever спомена, дали чувствата не са лъжливи. Ако не са... виж какво писах по-горе.

И сега примери и факти, отново от лични наблюдения на хората около мен.

1. Един познат беше с приятелката си от училище. 16 години заедно. Първа любов. Първи сексуални партньори. Заедно живееха, заедно заминаха за чужбина да работят след като завършиха университета. Много щастливи. Родиха си детенце. В момента са заедно единствено заради детето. Не могат да се траят. Изпитват ненавист един към друг. Сигурен съм, че не помнят доброто от връзката си, освен очевидното. Той имаше афера, сигурно и тя е имала афера. Той дори ѝ е казал в лицето, без за момент да се замисли. Каза нещо, което ще ти кажа и аз в края на този пост.

2. Колкото и двойки да съм видял, които са бързали с брак, деца и т.н., всички са нещастни и или са останали във връзката заради децата, или са се разделили и сега се чудят какво да правят, защото жена на 21 години, разведена с дете... не е много търсена, честно казано. Още повече, че тя заради детето е лишена от почти всякакъв социален живот и до голяма степен от кариерно развитие. Възможно, но много трудно и напълно изключено, ако се справя сама.

И това, с което искам да завърша е, че аз, след 6 годишната си връзка, за 1 година в една не особено здравословна връзка, успях да намеря много повече общи неща и да си допадна много повече с момичето, отколкото в предишната 6 годишна връзка, в която седях защото ми беше "спокойно" и защото "то с всяка дълга връзка става така". Не позволявай да бъдеш водена от грешни чувства. Все пак става въпрос за твоя живот. Ако се колебаеш за нещо - направи го, но поне малко прецени риска. Не искаш после да си на другия бряг и да съжаляваш, че си го направила и няма как да го поправиш.



Понякога една тръпка може да е по-важна за един човек, отколкото една дълга връзка, която е изгубила тръпката си.

За съжаление съм съгласна с това мнение.Казвам за съжаление,защото има много истини в него,които на повечето няма да се харесат, и които всекидневно се случват в реалността.Аз имам връзка от 2 години и знам,че някой ден и при нас ще се случат тези неща,и ние ще си омръзнем и куп други работи изброени тук.

По темата бих ти казала,че любовта ти е изстинала още преди много време,просто ви е трябвало малко време един без друг,за да го осъзнаете,или в случая ти.