Наистина дългите ранни връзки водят до известни пропуски в бъдеще по отношение на личностното развитие, ако връзката не продължи и се разруши в даден период, но пък и не е правилно да я оставяш, докато все още я чувстваш "дишаща" (имам предвид полезна, удовлетворяваща и т.н. ..разбрахте ме). Няма как да знаеш какво ще се случи. Може това да е Любовта, а може и да не е, но това се разбира с времето и обстоятелствата. Може и да има по-добър партньор за теб, но докато не го срещнеш никога няма да си сигурна. Единственото, което може да те води и да ти казва как стоят нещата със сигурност към настоящия момент, са твоите чувства по отношение на връзката. И ето тук идва и въпросът за тръпката. Да, няма как да е такава каквато е била в началото - все още не сте се познавали, откривали сте нови и нови неща за другия, правели сте все различни неща, ходили сте на нови места и т.н. (това също го знаеш, сигурна съм). Дългата връзка предполага към "свикване" с другия и познанство до такава степен, че да няма какво друго да се научи за този човек. Как се отразява на участниците в тази връзка вече е друг въпрос. Ти познаваш себе си най-добре. Прецени какво имаш и какво нямаш във връзката си и изобщо имаш ли нужда от нея. Изчакай до празниците, вижте се и ти сама виж как се чувстваш наистина. Любовта си е любов, но тръпката си е тръпка, ако имаш нужда от нея, а нея вече я няма недей да хабиш сили и време в поддържане на гаснещ пламък. Така ще спестиш на себе си мъки, а на него ще покажеш най-малкото уважение и нежелание да го лъжеш. (но това пак, след като прецениш добре нещата)