Здравейте, до преди 2 седмици всичко си вървеше горе долу нормално с приятеля ми до колкото може да се каже, че една връзка върви. Понякога се чувствах пренебрегната, защото е постоянно с приятелите си и не можехме да прекараме време само двамата насаме и реших да му задам директен въпрос на няколко пъти "искаш ли да сме заедно, защото освен да правим секс друго двамата на правим" (виждахме се всеки ден, дори по цял ден бяхме заедно, но никога само двама заедно да излезем, все викаше свои приятели)... той отговори положително и каза, че е сигурен-преди две седмици. Поуспокоих се.. но последните 2 седмици забелязах някаква промяна в него, не правихме секс(може би заради това, което му казах). Преди примерно ми се обаждаше към обяд и излизахме, сега само се чувахме на обяд и той казваше, че ще ми се обади по-късно. Почнах да се филмирам, че вече не ме иска, не ме харесва, не иска да сме заедно, скапваше ми се настроението, което се отразяваше и в отношенията ни - режех го като ми се обаждаше, не му говорих, правих му напук... а и като цяло в самата връзка винаги той е бил по-инициативен и макар да се чувствах пренебрегната аз не давах всичко от себе си по.. незнайна наистина причина за мен. Така последните две седмици все нямаше време кога да правим секс, обясних ви как се държах аз, тази седмица понеделник се видяхме чак към 7 вечерта, вторник очаквах да се реваншира, но той се уговорил да ходи на плаж с приятели и пак ми стана кофти, но отидох и се държах резервирано, срядата се чухме няколко пъти все "после, после" и накрая не се видяхме. Ревах цяла вечер и на другия ден в четвъртък отидох и проведохме следния разговор:

Аз: Не виждам смисъл да сме заедно
и той се опули насреща
Той: Защо?!
-Защото не се държим все едно сме заедно, не сме близки, не правим нищо заедно
-За някои неща съм съгласен, за други не съм.
-Какво ще кажеш ти по въпроса?
-Ами какво да кажа, след като си го решила... няма какво да кажа. Няма да тръгна да се защитавам
-Не е нужно да се защитаваш, а просто да кажеш нещо
-Еми... "нещо".
-... Ето виждаш ли защо няма смисъл да сме заедно
той замълча
омълчахме се
Аз: Значи се разбрахме, така ли
той пак замълча
Аз: Стига сме мълчали, тъпо е
Той: Тъпо, нетъпо... за какво да говорим, че сме се раздели ли?
.... бяхме на кафе и станахме
като се разделяхме каза, че ще ми се обади по-късно, но не го направи.


Като се отърсих малко от негативизма разбрах, че съм се държала като пълна идиотка, хлапе, тъпачка, лигла и т.н. Най-добрия му приятел ми каза, че той иска да сме заедно наистина и че ще говори с него, но трети ден няма развитие... Допусках грешка, трябваше да му дам време, да поговорим... щото и той сега има проблеми и то големи... а аз тръгнах да правя фасони ще кажеш е вързан или ще се женим... иска ми се да се оправят нещата, но той е мъж, няма да си потъпче егото и самочувствието и да дойде да ми се моли. Макар, че всички ми казват, че не е положил никакво усилие да ме задържи и не се е борил. Но сигурно и мен да ме бяха отрязали и да исках пак нямаше да се обадя от обида и напук... или може би от това, че не му пука. Не знам какви изводи да си вадя за това как реагира той, очаквах поне да се опита да ме разубеди или да каже, че той вижда смисъл, но... греда. Какво да направя... не мога да му се обадя, разчитам на приятеля му, но не сме си писали по тая тема...